ГЪВКАВОСТ НА РАБОТНАТА СИЛА
Цочо Куманов
Гъвкавостта не е специфичен белег на технологичната революция въобще или потребност на технологичното обновяване. Тя има конкретни измерения. Според нас гъвкавостта означава способност и готовност на личността, институциите, структурите — социални и производствени, на материалната база и политико - идеологическата надстройка да се преустройват в съответствие с новите технологични подходи, методи, организация и изисквания. Гъвкавостта е мобилност, промяна на традиции, навици, поведение, представи, умение на личността и обществото да овладеят и насочат технологичния процес в потока на човешките потребности и интереси. Тя не се покрива с такива качества на човека или системата, като адаптация, напасване, изчакване, заобикаляне на фактите или подчнняване, т. е. интегриране в технологичното обновяване.
Гъвкавостта е много повече от „съжителство" между старото и новото. За отделния човек, пред лицето на новия характер на труда и технологиите, тя е не просто формула за оцеляване, а единствената алтернатива той да дава тон в развитието и обновлението, своеобразно средство за овладяване и управление на технологиите. Това означава личността да познава, от една страна, както истинския характер на ставащите под влиянието на технологиите изменения в труда, бита и културата, а от друга — вероятните последици от материализираното технологично значение.
На практика това включва разбирането човек да се учи, преквалифицира, да променя няколко пъти своята професия, при нужда — и работното място, местоживеенето, означава да има волята и желанието да се идентифицира не единствено с блестящите страни на технологичното развитие, но и с неизбежните сенчести страни на труда и бита. Следователно гъвкавостта е шанс и възможност, средство не да се пречупи човешкото у човека и да се принесе в жертва на технологиите, а обратно, технологиите да спомогнат за издигането на човека.
Два аспекта на гъвкавостта искаме особено да подчертаем. Отговорността на човека към новото, към идеите и овладяването на съвременните производствени фактори е необратима. В труда без гъвкавост няма производствен процес, ефективност, производителност, психическите и физиологическите натоварвания са спирачка, сериозна пречка за реализацията на личността. Изход в това отношение може да се намери единствено посредством вътрешната, съдържателна идентификация на работещия с технологията.
С новите технологии се достигна до нова фаза в начина на производство. Внедрената технология постави работещите не само пред значително по-големи задачи, но изисква от тях воля, способност да се утвърдят в динамичните процеси на постоянните и по правило, много бързи промени.
Диференциацията на труда се съпровожда с интеграция и застъпване на операции и дейности, за които по - рано се използваше обособена работна ръка. Например вече е трудно да различим производствен от обслужващ отдел или цех при съвременния технологичен начин на производство. Производството поема частично задачи за поддръжка и отстраняване на пречките. От своя страна поддръжката вече се извършва директно в производствения процес. При компютърно интегрираните производствени системи фазите поръчка, проектиране, конструиране, подготовка на производството и неговото осъществяване са интегрирани в една фаза — производството.
Технологията представя възможности за избор на структурите и организацията на труда, човекът също може да прилага своята сила, лични качества и инициатива по избор. Според степента на поемането от машините на отделни функции на човешкия труд , центърът на тежестта му се измества към планиране и организация, контрол и поддържане.
Възприемането на новите техники и технологии не става от само себе си, а налага гъвкавост и координация при планирането и организацията. Защото новите технологии са нови отговорности, работещите трябва да бъдат подготвени за тях.
Сигурното овладяване на процесите в производството, боравенето с високопроизводителни технологии може да бъде постигнато единствено с помощта на преквалификация и обучение. Те стават част от качествата и всекидневието на работната сила. Възможностите, заложени в технологиите — индивидуално работно време и оформяне на работното място, синтез между култура и техника, личен вкус и дизайн се превръщат в реален фактор на производството, в предпоставка за овладяване на технологиите. Дори ръководителите на едно производство трябва да се „подчинят" на гъвкавостта. Те вече не са авторитарни възложители на задачата, отчетници на плана и грешките, контрольори, наложени „отгоре" личности, а носители на знания и информация, партньори за това какво и как да стане, те са хората, които трябва да знаят повече за социалните и политическите аспекти на внедряването на новите технологии.
Технологичните промени са приемани навсякъде като обективно продължение на развитието. Добре подготвените, информирани и квалифицирани личности са потенциалът на обновлението. Те няма да изчезнат във фабриките на бъдещето. Монотонните ситуации се поемат от техниката, проблемните обаче остават. А именно те са индикатори за творческо мислене и гъвкавост, при тях комплексността на реакциите е естествено състояние, а не изключение. На пръв поглед трудът на работещия пред екрана, сравнен с труда пред струга, сякаш е незначителен, но това е труд отговорен, квалифициран, комплексен управляващ цяла технологична верига.
Същността му е невидима на екрана, но резултатите от него решават производствената задача. За това, естествено са потребни вътрешна нагласа и разбиране смисъла на собствения труд. Именно тогава той изпъква за личността не като наложен, а като обществено полезен, престижен, и най-важното — съдържателно богат на интелект. В такъв случай както физическата, така и умствената гъвкавост са интегрирани в структурата и механизма на технологичната верига, от „придатък" човекът поема типичната за себе си роля на водещ. Водещ и управляващ не какъвто и да е обикновен инструмент или машина, а технология, цял производствен процес. Ето тук, в този възел, според нас, са синтезирани предпоставките и условията, мотивацията за личностна гъвкавост.
Вторият аспект се отнася до формалната, външна гъвкавост на личността относно овладяването на новите технологии. Позицията обикновено е следната. С или без съгласието на отделни личности нови технологии биват внедрявани. Процесът е колкото естествен, толкова и личностно дефиниран. Не технологията се съобразява с възможностите и качествата на работещия, а той — с новата ситуация. Трудът като съдържание и интензивност, рутина и познание, климат, самостоятелност и отговорност следва да се ориентира към технологичните условия. Дали съществува вътрешна убеденост, потенциал и воля да се овладее новата технология, а с това и личността да премине в ново качество, това за технологията не е интересно.
И ако човекът се окаже неподготвен, недостатъчно гъвкав, на следващия етап може да се мине и без неговия труд. Автоматизацията и роботизацията, комплексните технологии и фабриките на бъдещето са готови например за подобна възможност. Ето я ситуацията, при която принудата води до външна гъвкавост, т. е. до неизбежна адаптация към технологията, вместо личността с разбиране и адекватна реакция да „подчини" технологията.
Равнищата на гъвкавост в личностен план са променливи. Те варират от догматичното приемане, подменяне с технологията, минават през формалното усвояване, маркират емпиричното съзнание, засягат творческото мислене, индуцират импулси за пълна идентификация — вътрешносъдържателна, с нововнедреното знание, вземат примера на колегата или чуждия опит за свой, отчитат редица положителни, но и негативни последици за себе си и семейството, резултат на декретиране, и стигат до принудителната, външно наложена гъвкавост. Структурата и формите, времетраенето и дълбочината на гъвкавостта са личностно обусловени, различни са в разнородните отрасли и човешки дейности, менят се според технологията.
Мотивацията — икономическа, личностна, политическа и жизнена, свързана с работно място, социален статут и положение, количествените и качествените изменения в труда и бита представляват градивните елементи на гъвкавостта. Това, разбира се, не означава, че ние идентифицираме гъвкавия подход и гъвкавостта с технологията, характеризираща най-ярко технологичния етап на развитие.
Гъвкавост, адаптация, напасване, реакция, дистанция и интегриране към новите факти и явления, с които се сблъсква човекът, винаги е имало. Те са носили манталитета и чертите, нравите и модела на времето. Следователно въпросът не може да бъде кое е първото — гъвкавостта или технологията, трудът или средствата на труда. Трудът е част от човека, гъвкавостта е качество на неговия труд. Ако преди обаче реактивността е забавена, еднопосочна, то за нашето технологично време гъвкавостта може да има шанс само ако е бърза, многомерна, комплексна и своевременна. Не биха били гъвкавост на личността онази реакция или действие, позиция или подход, според които теоретически всичко е ясно, а практически резултатът е нулев; или технологията е овладяна, но последиците са негативни, тъй като вместо убедеността, декретирането движи трудовия процес.
Същевременно да се разбира гъвкавостта като качество и изискване единствено към личността няма да бъде правилно. Защото технологичното обновяване пронизва освен непосредствения труд и производствения процес още и бита, свободното време, управлението, социалното дело. Накратко, технологичното развитие е и развитие на обществото, на неговите структури и институции. Само в синхрон с гъвкавостта на личността и обществената система като цяло може да се гарантира внедряване и овладяване на научно-техническите постижения, в интерес и в името на човека, да се насочат интересите на личност и общество към една цел.
Неправилно е да свързваме гъвкавостта само с човешкия фактор и защото другата страна на технологичното развитие — жизнената сфера, образование, управление, услуги, наука, култура, обществени органи и организации, имат отношение към нея. Образно казано, ако политическата система, институциите са „глухи", мудни към потребностите и възможностите на времето, гъвкавостта на личността става самоцелна, тя не може нито да внедри, а още по-малко — да овладее технологията.
Стагнират ли се политическата система и политическото управление, сведе ли се динамиката на обновлението до динамика на субективния фактор, нови технологии трудно може да се очакват, алтернативите на технологичния процес не са налице. Ето защо няма технологично без социално развитие и този синтез е единственият сигурен път за преодоляване на изоставането!
Ефективни и гъвкави са онези социални звена и институции, които функционират в съответствие с характера на технологията и които предоставят на личността алтернативи за реакция на измененията, стимулират и мотивират персоналната гъвкавост на работещите. Съвременни и насочени към човека са такива организации, разработки и внедрявания, тези технологични политики, които спомагат за въвеждането на техники, спестяващи труда, оптимизиращи производствения процес, подобряващи климата и условията на труда, не отчуждават, а интегрират личността с общия производствен процес.
Два от възможните пътища за постигане на социална гъвкавост са масово-психологическият и технолого-икономическият. В първия случай политическата система и политическите организации и средствата за комуникации оказват масирано въздействие върху личността с цел изменение на нейното мислене и действие, интегрирането й по възможност безпрепятствено в процесите на научно-техническото развитие. Всекидневно се посочват примери, привеждат се аргументи, показват се статистики и факти за необходимостта и мащабите на технологичната революция, експонират се предимствата за обществото, ползата за човека от разгръщането на технологичния прогрес, апелира се за масово участие на работещите в промените, конкретизират се и приносът и отговорността на личността.
Другият път за увеличаване гъвкавостта на социалната практика е дългият, труден, но абсолютно необходим път на технолого-икономическа мотивация. Тук става дума за реакция и подход, при които научното изследване и технологичното развитие се разглеждат като незаменими източници на обновлението, когато политическата система и политическата платформа се идентифицират с факторите на прогреса, готови са на промени в хода на неговото осъществяване.
Гъвкавостта на хора и институции в условията на технологизацията засяга както изграждането на работното място, съдържанието и структурата на труда, така и технологичната политика. Тя е, разбира се, част от общата политика на държавата, опира до ресурси, средства, хора, какво и как да се развива, трансферира или купува, съгласуване и координация на факторите, които определят процеса на обновяване и т. н. Да се намери при това ефективен баланс между технологичното, политическото и организационното е непременно условие за създаване на динамика и алтернативи на прогреса. Истинските, а не формалните обществени структури предоставят място и функции за дейности и личности, за институции и социални групи, които извършват често пъти противоречива, но извънредно полезна за овладяване на технологиите работа. Това съответствува в последна сметка с отвореността и спецификата на научното знание.
Стабилността на работната сила е граница на нейната гъвкавост. Стабилност и динамика се осигуряват посредством планиране и организация. Те са актуални и необходими инструменти в управлението, чрез тях на динамиката и гъвкавостта се придава стабилност, планомерност и реализуемост, а за личността се осигурява пространство, възможност да реагира на изменените условия. В този смисъл гъвкавостта е качество на организацията, способност на системата, производствена или от друг характер, да функционира ефективно в изменени ситуации, умение да се произвежда, конструира, внедрява и т. н. в хода на преустройството на системата. За целта трябва да се оптимизират взаимовръзките гъвкавост, динамика и организация, което често пъти не е възможно.