ПРОМЕНИТЕ СА СЪЩЕСТВЕНИ
Цочо Куманов
ПРОМЕНИТЕ СА СЪЩЕСТВЕНИ
И като същност, и като поведение човекът не е обикновена, еднопластова схема или механизъм, устремен напред и нагоре светец, а творец, работник, потребител, създател и разрушител на заобикалящия го свят цялостна личност. Когато твърдим и доказваме, че новите технологии са двигател на обновлението и това обновление е всеобхватно, т, е. пронизва труда, производството, бита, управлението, свободното време, социалния живот, включително и мисленето на човека, това означава, че няма място за сравнение с миналото, че новото в науката и технологията, в производството и организацията, в начина на производство и живот е революционно ново. В тази нова революция, за разлика от индустриалната, главното е технологията. Тя е двигателят на обществените производителни сили, който формира смисъла на новия технологичен начин па производство.
Дотехнологичният период се отличава и е това, че живият труд и работната сила на човека са рамки (ограничителни), в които се реализира производственият процес. Трудът е средство за съществуване, възпроизводство на работната сила, своеобразно поле за утвърждаване на човешките способности и талант. Самият труд съдържа и манифестира качествата на работната сила и е мотив за изява. Цялото лично и обществено богатство, начинът на живот, свободното време, културата, бита и традициите, политическата организация и личността като цяло, зависят изцяло от количеството на извършения труд. А възможността въобще човек да се труди се разбира и разглежда като фундаментално негово качество, като право, органически произтичащо от човешката природа. Него обществото приема като свидетелство за хуманизъм и прогресеивност.
Но потребностите растяха, средствата и формите на реализация на живия труд се променяха и в последна сметка той застана като бариера пред производителността. Традиционните физически възможности на човека за труд, увеличени многократно от съвършената му организация, наситеност с инструменти и техника, бяха изчерпани. Процесът бе ускорен и от бурното научно-техническо развитие, съпроводено с основно обновяване на производствената сфера. А автоматизацията и технологиите нанесоха съкрушителен удар върху традиционните представи за работа, труд и дейност, модифицираха характера и резултатите от онова, което човек бе свикнал да очаква и вижда от своя труд. Балансът между фкзически (макар и силно машинизиран) и интелектуален (технологизиран) труд както в сферата на непосредствения производствен процес, така и вън от нея, бе нарушен в полза на технологиите, което означаваше по същество поязата на нов вид труд.
Инициативата, умението и ловкостта, опитът, работната сила на отделния работник бяха „обезценени" от технологиите и лежащите в тяхната основа процеси и техника. Интелектът постепенно взе връх над мускулите — отначало в производството, а впоследствие в останалите сектори. Технологията направи възможно да стане ненужно, излишно онова, което бе солта на човешкия труд — правото на човека да ръководи, контролира, управлява, проектира и планира производството, със своя труд — физически и интелектуален, при всички обстоятелства да стои над машините.
Новите технологии, модифицираните технологични процеси и операции, веокопроизводителната техника, с две думи, внедреното технологично знание, разчупи едно вечно табу — за доминантата на човешкия фактор във всички фази и аспекти на производителния процес. Изменените производствени условия сляха логично в едно производствения с технологичния процес, издигнаха на преден план такива производителни сили и фактори, като роботите, информацията, новите суровини и материали, автоматичните електронни системи, много непознати за труда прибори и устройства. Науката стана не въобще аналитична или полезна, а незаменима производителна сила, знанието бе материализирано в реално функциониращи технологии. Те се оказаха не само радикални в основата си, но поставиха под въпрос смисъла и значението на човешкия труд, изправиха човека пред проблема накъде и как ще се развиват отношенията му с тях. Творческите идеи на личността, които тя можеше да включва в текущия производствен процес, се оказаха синтезирани в електронни програми и манипулатори. Работното място като такова не само се промени, но и започна да изчезва.
Новите технологии изискваха от работещия неимоверно по-висока квалификация, познаване на процесите, пренастройка в съответствие с ритъма на машината. Самостоятелността при управлението и вземането на решение станаха обичайни за един работник, инженерът стана специалист и организатор на трудовия процес. Типични сектори в това отношение са автомобилостроенето, химическата промишленост, машиностроенето, металургията.
Изменението на работното място доведе до преоценка на самото понятие „труд", налице е възможността да бъде разбирано като дейност. И ако очертаното по-горе все още не е масова практика у нас, а тенденция, толкова по-основателни са изводите, че трудът, неговият характер и качествата на личността не са и не могат да останат вчерашните. Клишето за качествата на личността не върши работа във фабриките, в които ГАПС са скелетът на производството, там, където чиновническото бюро е изоснови рационализирано посредством информационни банки и репродукционна техника.
Развитието, включително и на човешките качества, означава последователност на промените, хуманизнране на противоречията, разчистване на пътя за новото. Място за сантименталност тук няма. Инициативата, рискът, новаторството, самочувствието и отговорността могат да се напасват към промените, станали в личността или в нейния труд. Те дефинират човека в новите условия. Триединността на интелекта — наблюдава, проектира, запомня (възпроизвежда), остава характерна и в процеса на технологичното обновяване. Това качество обаче става далеч по-богато и всекидневно приложимо.
Съвременният човек може, желае и се готви да работи в света на новите технологии. Стъписване може да има, неяснотии и безпътица - също. Но ситуацията няма нищо общо с това, което знаем за миналото.
През античността един грък или римлянин, които държи на себе си, презира телесния (физически) труд. Затова имало занаятчии и роби. Сега ние имаме нов вид роби: машините. Роботизиран ли е веднъж светът на човека, ще се извърши най-голямото „чудо" на човечеството. Или човекът ще прилага технологията в своя полза и ще транелира правото си на труд в право на смислен труд, като ще работи броени часове на ден, при което свободното време ще бъде най-важният проблем, или машината ще го използва. Тезата за ускоряване на научно-техническия прогрес и технологичния поврат намира обосновка в обстоятелството, че промените са толкова дълбоки, щото границите между производствената и непроизводствената сфера, между производствената и непроизводствената технология, между труд и дейност се заличават. Център на промишлената революция беше производството, трудът се нагоди към него и се запази. Новото в технологичната революция е неизбежната модификация и относителна „ненужност" на труда. Оттук се очертават някои тенденции за човешкия труд и за качествата на личността, а именно: изменят се взаимоотношенията личност — общество. Нивелиращите, но и диференциращи възможности на новите технологии са и нови форми на тези взаимоотношения.
Логично обаче следва отчуждаването като резултат от технологизирането и на обслужващата сфера. Човек все повече ще урежда своите неща от бита с помощта на нови информационни канали, ще е „вързан" със системата не само на производствената, а и на културната сфера. В дома си ще получава онази информация, която е била по-рано въпрос на лични контакти с институции, на срещи, събрания или събития от всекидневен характер, ще узнава къде, какво се предлага, къде и как да почива, да пътува. Нещо повече, немалка част от труда, извършен на работното място в предприятие, институт или другаде, може да се поеме в къщи - изчисляване, нроектиране и други дейности могат да станат домашна работа. В такава светлина качествата на личността, способностите й да се труди се идентифицират обикновено с определено работно място и организационна форма. Под влияние на технологията трудът обаче се диференцира и специализира (без да става съдържателно елементарен). Часовете, прекарани на едно работно място през деня, не са решаващи. Изпълнението на задачата н качеството на продукта определят труда. Кога и къде ще се положи той е въпрос на технология и технически средства. Работата, организирана гъвкаво във времето и пространството (където и да се трудим), може да се реализира съвършено иначе, отколкото досега. Въпросът е доколко качествата на личността съответствува на технологичните възможности и новия характер на труда.
Най-сериозният резултат и проблем обаче остава — освобождаването на работни места, преквалифицирането и мобилното пренасочване на работните сили за нови дейности. Тук технологичният поврат засяга съществуването на човека. Тенденциите са такива, че заетостта, т. е. работните места, възможностите за труд, отиват от първични към вторични и третични сектори, едни качества излизат на преден план, други просто затихват.
Досега традиционно потокът на работната сила се разглеждаше като модел, при който определено количество работна сила се прехвърля от един сектор в друг примерно така: освобождаване на работни сили от основни сектори и дейности (селско стопанство) посредством машинизирането му; преминаване на освободената от там работна сила във вторични сектори на стоковото производство (промишленост и т. н.); по-нататъшно освобождаване на работна сила от непосредственото производство и индустриални отрасли вследствие технологично обновление и насочването й към сферата на услугите.
Един друг проблем за качествата на човека, свързани с технологизацията, е следният: смята се, че новите технологии „тейлъризират" труда, т. е. новите комплексни технологии диференцират до такава степен операциите и дейността с оглед на нейната интензификация, че за човека остава много тясно поле за дейност, и то еднообразна, монотонна. Той е станал част от техниката, а преди това — и от производствения процес, част, която е загубила самостоятелността на действие. Надеждата, че посредством микроелектрониката и новите технологии характерът на труда става по-комплексен, по-квалифициран, отговорен и многообразен, с творчески характер, не само че изисква, но и предполага проява на нови качества.
В зависимост от степента на технологнзация и организационни форми на труда в един отрасъл може да се стигне до следните явления:
— работните места биват елиминирани пли качествено принизени, обезценени;
— работните места биват интегрирани в нови;
— налице е развитие към друга, непозната трудова дейност.
За отделния човек това може да означава, на първо място, подобряване на условията за труд чрез освобождаване на напрегнатите дейности, съпроводено с разширяване периметъра на действие и отговорност. На второ място — влошаване на условията за труд с конкретни измерения, като растяща изолация и контрол в процеса на труда, увеличаване на психическото и интелектуалното напрежение, опростяване на съоръженията и инструментите на труда с цел нормално интелектуално напрежение, промяна на работния темп — интензифициране на трудовия процес.
За качеството на труда и неговия характер голяма роля играят: съдържание на труда, специални познания, престиж, отговорност, самостоятелност и пр. Освен това налага се новият смисъл на труда (роля на човека в труда, неговата потребност като личност, полезност за него, семейството и обществото). Траен елемент на новите качества и изисквания стават преквалификацията и постоянното обучение. Микроклиматът в колектива, другарството, прилежността, честността, заемат предно място в критериите за самооценка и реализация в новите условия. Особено значение придобиват социалните контакти — с кого общува и се сравнява човекът, как и къде прекарва свободното си време е първостепенен въпрос.
Опитът с внедряването на нови технологии, преди всичко микропроцесорната техника, непрекъснатите химически процеси, ГАПС и пр., показва, че работните места в непосредствения производствен процес са засегнати най-силно. Там характерът на труда е изменен. От работещите се изискват нови качества. В каква степен ще се запази тази тенденция зависи от развитието на самите технологии и от „производствената философия". Но още сега е ясно — нужни са специалисти, а не просто изпълнители, повишават се изискванията към дисциплината и отговорността в труда. Честата смяна в номенклатурата на изделията предполага знания и системно преобучаване, което за един работник означава разнообразна дейност и поне две години обучение по различни дисциплини, докато овладее съвременната технология.
Потребността от технолози, електронни специалисти, техници и ръководители в производството ще расте. С напредналата автоматизация значението на акордната работа, на нощния труд намалява. Това не значи, че скъпи съоръжения и непрекъснати технологии ще бездействуват, а че условията и изискванията към самия труд се уеднаквяват с тези на нормалния дневен работен процес.
Трудът се реализира технологически, поема се в голяма част от техниката. Налице са условия да се раздели индивидуалното от работното време, да се намалят трудовите злополуки до минимум.
Трудът не е само работа и производителност. Той има и съществен комуникативен елемент — обогатява съдържанието на времепрекарването във и извън предприятието или службата, новите технологии го правят децентрализиран, по-индивидуален. Много важен аспект в характера на труда са свързаните с внедряването и функционирането на нови производствени средства и организация контролни мероприятия. Техническото развитие позволява работното място да бъде наблюдавано, управлявано, контролната система да бъде разширена от началото (входа), през производствения цикъл до края на трудовия процес.
Новите технологии предполагат не само качествен, висококвалифициран и отговорен труд, ново съдържание, конкретизация и активно отношение към процеса на труда, но и изменени условия, показатели на възнаграждение, нова политика на оценка и заплащане. За всекиго е ясно, че работата при монтажа, с големия чук, е несравнима с труда, извършен при една комплексна технология. Различието в характера на труда следователно изисква различие и в заплащането. Конкретността и размерът на личния принос са много по-подходящи, по-логични форми за отчитане в сравнение със старите групови технологии и организация.
В заключение технологичното развитие и обновяване доведоха до технологичен начин на производство, придадоха нов характер на труда. Неговият профил, качества и измерения не са завършени. Тенденцията обаче е, че в процеса на труда навлиза нов тип работещи — интелигентни, респектиращи с ред и дисциплина, образовани, с нов език и култура, които очакват и създават подходяща работна атмосфера. Грубостта, безотговорността, нихилизмът и повърхностното отношение към технологичния труд, мързелът, интелектуалната и културна леност следна да останат в миналото.
Мотивацията и социалната реализация, човешката топлота, самочувствието, че се труди и владее съвременна технология, гъвкавото работно време, увеличеното свободно време, оригиналността, индивидуаалността и значимостта на труда ще бъдат новите характеристики на трудещите се. Всичко това ще бъде отражение на новите ценности, самоуправление, морал и отношение към труда, въплъщение на действителна, а не мнима професионална престижност. Естествено трудът в сферата на управлението и обществените организации в социалните звена и сектори няма да остане същият. И в тези области промените са неудържими. Защото, където и каквото да работи, човекът (а не технологията) изисква уважение, респект и зачитане.