На 14 април 1983 г. в държавните регистри на НРБ и СССР е записано първото съвместно българо-съветско откритие в областта на минералогията. Едно дългогодишно сътрудничество, напрегнат съвместен труд, много търпение и силна воля са увенчани с успех. Открита е неизвестната досега, но обективно съществуваща в природата „Закономерност в кристаломорфоложката еволюция на минералите при минералообразуващите процеси". В авторския колектив от съветска страна участвуват проф. Дмитрий Григориев, д. гм. н. Нинел Евзикова, проф. Дмитрий Минеев, к. гм. н. Владимир Попов, проф. Иларион Шафрановски и проф. Николай Юшкин, от българска – акад. Иван Костов, доц. к. гм. н. Михаил Малеев и Богдана Зидарова.

Откритие... Дали някой от тези учени е мислил, че резултатът от труда им ще бъде откритие? Или може би само тайно се е надявал? Във всеки случай налице е силен стремеж да се вникне дълбоко в тайните на природата, в света на чистата хармония, определяща многообразието, съвършенството и очарованието на кристалите. Стремежът, който без богата ерудиция, много труд, наблюдателност, въображение и щастливи просветления не би довел до откриването на нова природна закономерност.

Девет учени от две страни работят целенасочено — независимо един от друг и в тясно сътрудничество помежду си, извършват задълбочени наблюдения и изследвания върху кристалите от природни, минерални находища. Развиват съвместно общи идеи, дискутират, проверяват многократно натрупаните факти. Не напразно акад. И. Костов казва по този повод: „Индивидуалното мислене, но груповото атакуване на даден проблем безспорно дава най-добри резултати." Постигнатото в теорията трябва да се докаже практически, за да отпаднат съмненията, за да остане само научната истина. Всеки от тримата български откриватели има своя точно определена задача. Акад. И. Костов посвещава целия си съзнателен живот на изучаване на минералите — „неувяхващите цветя на неживата природа" и на разкриването на връзката между техните морфоложки особености и условията на образуването им. Доц. М. Малеев акцентира върху онтогенетичните проблеми на условията на растеж на кристалите и техните агрегати, а Б. Зидарова изследва зоналното разпределение на кристалните форми на минералите в рудните находища и моделира в лабораторни условия забелязаната природна закономерност.

Откритието има научна и практическа стойност. Научната — изяснено е, че изменението на формата на кристалите при образуването на минералните находища се подчинява на устойчива закономерност, изразяваща се в последователната еволюция на кристалните форми на минералите, в прехода от една форма към друга в пространството и времето, а това от своя страна определя зоналното им разпределение в минералните находища. Установяването на закономерна еволюция в кристалните форми на минералите открива широки възможности за възпроизвеждане на процесите на тяхното образуване, за определяне на мястото на отделните явления в този процес и обвързването му с геоложката история на находищата.

Практическата — въз основа на конкретното знание за еволюционното развитие на кристалните форми на даден минерал могат да бъдат предсказани съществуването и възможното място на намиране на кристали от този минерал с определена форма. А когато е известно какви кристални форми са характерни за най-богатите части от рудните находища, може да се пристъпи към целенасоченото им проучване. С това се избягва използуването на скъпо струващи и по-бавни методи за търсене на полезни изкопаеми.

Резултатът от този труд може да се синтезира в едно изречение, изразяващо същността на откритието: Всеки минерал има свой насочен ход на изменчивост на кристалните форми, който може да се развива прогресивно или регресивно съобразно с геоложката обстановка и условията на кристализация. Успявайки да установят тази закономерност като научен факт, откривателите поставят началото на ново направление в науката — еволюционната кристаломорфолоиия, т. е. учението за еволюцията на формите и свойствата на кристалите във времето и пространството. Практическото развитие на това направление се изразява в създаването на нова методика за търсене на минерални суровини — търсещата кристаломорфология. Авторите вече са разработили методи (признати за изобретения) за издирване на находищата на полезни изкопаеми, за проучване и оценка на минералните суровини. Чрез тези методи се установява съответствието между кристаломорфоложката зоналност и зоналността при рудоотлагането. Резултати вече има — открити са цени минерални находища на калай, злато и кварц в СССР, на флуорит — у нас и в Монголия, и др.

Големият наш учен минералог акад. Иван Костов е роден на 24 декември 1913 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град, а висше образование — естествена история — в Софийския университет.

През периода 1940—1945 г. специализира минна геология в Лондонския Университет. През 1945 г. е избран за доцент към Катедрата по минералогия и петрозрафия, а през 1953 — за професор и ръководител на Катедрата по минералозия и кристалозрафия към Софийския университет (до 1979 г.). За член - кореспондент е избран през 1961 г., а за академик — през 1966 г.

Научната дейност на Иван Костов започва с изследванията на минерали и минерални находища в Родопите. Първата му научна публикация е от 1939 г. Плод на многогодишните му изследвания е създадена нова, по-рационална класификация на минералите, в основата на която лежат геохимичният и кристалохимичният принцип на подреждане. Това дава възможност за природосъобразното групиране на минералите.

Акад. И. Костов е президент на Международната минераложка асоциация, член - основател на Международната асоциация по произхода на рудните находища, представител на България в Постоянната комисия по минералогия и геохимия към Карпато - Балканската геоложка асоциация, чуждестранен член на АН на СССР, почетен член на Българското геоложко дружество, на Всесъюзното минераложко дружество на СССР, на Английското геоложко дружество, на Английското минераложко дружество, на Чехословашкото геолого-минераложко дружество и на Индийското минераложко дружество.

Автор е на повече от 200 научни труда. Удостоен е със званието „Народен деятел на науката", носител е на редица държавни награди - орден „Георги Димитров", орден „Народна република България" — първа степен, и др.

Михаил Малеев е роден на 21 август 1941 г. в София. През 1965г. зъвършва минералогия в Московския държавен университет. Три години по-късно защитава в Москва кандидатска дисертация върху свойствата и генезиса на природните вискери - влакнестите кристали. Доцент М. Малеев е автор на първата в геоложката литература монография върху природните вискери, издадена от АН на СССР през 1971 г. Има 40 научни публикации и 5 авторски свидетелства за изобретения. Научноизследователската му дейност е свързана с генетичната минералогия, изучаването на реалната структура на минералите, прилагането на електронномикроскопските методи при решаването на минераложки задачи — разкриване особеностите на реалния строеж на минералите и връзката им с условията на тяхното образуване и свойства.

Богдана Зидарова е родена на 24 декември 1945 г. в София. През 1971 г. завършва геохимия в СУ „Кл. Охридски". Трудовия си път завършва в лабораторията по експериментална минералогия в Геоложкия институт на БАН. През 1974—1975г. специализира в Москва в института по кристалография на АН на СССР. Сега е минералог в Института по приложна минералогия на БАН. От времето на подготовката на дипломната си работа Б. Зидарова работи върху кристаломорфоложкото изследване на флуорита във връзка със зоналността на рудоотлагането и термодинамичните условия на минералоотлагането, както и върху лабораторното потвърждаване на тясната връзка между кристалните форми и средата, в която те са възникнали. Автор е на 20 научни публикации в български и чуждестранни списания, в по-важните от които се третират особеностите в кристалогенезиса на флуорита от нашите находища. Има две авторски свидетелства за изобретения.

Природните кристали — от векове символи на красота, хармония и съвършенство, разкриха една от своите тайни.

В навечерието на 24 май 1985 г. при връчването на Диплом № 4 на откривателите председателят на БАН акад. Анзел Балевски каза: „Нашата страна е малка, не разполагаме и с много природни богатства, но имаме най-голямото богатство — творчеството и таланта на нашия народ."