Мелодията на сърцето
В думата „сърце” включваме всичко - и физическия орган, който за един средно дълъг живот от 70 години пулсира около 3 милиарда пъти и изпомпва близо 260 милиона литра кръв, и емоционалното понятие, свързвано с всички човешки вълнения, благородни пориви и непочтени дела. Голямото натоварване, на което е подложено сърцето, е може би причината то да боледува често. И е съвсем естествено да бъде непрекъснато обект на много проучвания, изследвания, експерименти, към вече известното да се добавя нещо ново, нещо неочаквано...
Към мелодията на сърцето е прибавен още един звук. Открит е шестият сърдечен тон. Установяването на това неизвестно по-рано влияние на сърдечната дейност е дело на проф. д-р Иван Митев. Впрочем ето част от формулировката на откритието:
„Като сме използували съвременна, позната и внедрена в практиката методика и апаратура за изследване на сърцето /поликардиогрфия/, описваме нов, непознат досега на фундаменталните науки и функционалната диагностика на сърцето тон, който наричаме шести сърдечен тон. Описания тон сме регистрирали при сърдечно здрави и при сърдечно болни с изолирана недостатъчност на аортната клапа при сравнително по-малък брой болни с чиста митрална стеноза, с ефект на междупредсърдната преграда при стеноза на аортната лапа и при миокардит. У децата този тон е само патологичен."
Какво значение има откриването на шестия сърдечен тон? То ще допринесе за по-цялостното опознаване на сърдечната дейност и по - специално на нискочестотната сърдечна звукова изява, тъй като голяма част от звуковите явления на сърцето не се чуват, а само се описват с фонокардиограф. Ще спомогне за избягването на някои диагностични грешки и ще създаде перспектива за допълнителни проучвания, свързани с широк кръг теоретични и практически въпроси от сърдечната функционална диагностика, физиологията и патофизиологията.
Вторият откривател на България — проф. д-р И. Митев, е директор на Научния институт по педиатрия при Медицинската академия главен републикански специалист по педиатрия. Целият му живот на лекар е свързан с грижите за опазване здравето на децата. Може и защото е тринадесетото дете в семейството си, той проявява към малките пациенти толкова много любов, търпение, себеотдаване... Роден е на 4 октомври 1924 г. във Врачанското село Крушовица.
Завършва медицинското си образование в София през 1950 г. По време на десетгодишната си практика главно като окръжен лекар в Русе : „почва научноизследователска работа по проблемите на борбата с епидемията от детски паралич в Русенски окръг и по други въпроси на социалната педиатрия. Защитава кандидатска дисертация на тема „Детска смъртност”. В Института по педиатрия съсредоточава усилията си върху проблемите на функционалната диагностика на сърдечно-съдовата система с безкръвни методи — именно в тази област е и откритието му. През 1982 г. защитава докторска дисертация на тема „Шести сърдечен тон", а през 1983 г. е избран за професор по педиатрия — сърдечно-съдови заболявания. Проф. И. Митев е автор на повече от 40 научни публикации, 6 от които са посветени на значението на шестия тон в приложната и фундаменталната медицина. Той има определени заслуги и за организирането на кардиоревматологичната помощ в страната ни. За активната си научна и обществено-политическа дейност е удостоен с правителствени и други отличия.
Д-р Митев регистрира шестия сърдечен тон по време на сърдечната систола (фазата на изпразването на сърдечните камери) под формата на едно - две нискочестотни /35 Хц/ и рядко средночестотни /70 Хц/ нискоамплитудни колебания. Забелязва го на фонокардиографски запис на човек с вроден сърдечен порок. А може би това е артефакт, т. е. нещо, което не е свързано със сърдечната дейност, но апаратът го записва. Не, не е... Но нима той е този, който вижда нещо ново, което преди него хиляди специалисти са записвали, но не са забелязвали? Може би то е описано и отдавна забравено, а той преоткрива откритото. Кои са причините досега да не му е обърнато внимание? Една от тях безспорно е фактът, че във функционалната сърдечна диагностика се е утвърдило неправилно разбиране по отношение нискочестотния канал на записа. Прието е да се смята, че този канал дава най-малко данни. А всъщност д-р Митев разбира, че той носи ценна диагностична информация и регистрираните в него осцилации в случая са обособен сърдечен тон. Започват нови изследвания, нови наблюдения. В продължение на седем години д-р Митев проучва купища архивни фонокардиографски записи. С помощта на шестканален апарат „Хелиге" извършва фонокардиографски анализи на 430 души на възраст над 20 години. При 14% от тях той среща шести тон — при жените най-често между 40 и 49 години, а при мъжете между 30 и 39-годишна възраст. Изследванията се дублират с поликардиографи от други марки — ЕЛЕМА и НЕК-3, грешките се изключват.
Но д-р Митев не може да забрави думите на големия немски функ-ционалист К. Холдак, че един от най-дискусионните въпроси в кардиологията е произходът на сърдечните тонове, че малко проблеми са проучвани с толкова голямо усърдие, остроумие и страст. Само за произхода на първия тон са създадени около 40 теории.
При работата на сърцето възникват механични трептения с различна честота и амплитуда. Те могат да бъдат класифицирани така: периодичните трептения се възприемат като тонове, а непериодичните — като шумове. Всеки тон и всеки шум имат свои конкретни параметри. По отклоненията на тези параметри извън допустимите граници може да се съди за общото състояние на сърцето и за евентуални сърдечно-съдови заболявания.
Шестият сърдечен тон, наричан вече „тон на Митев", се открива между първия, свързан с началото на свиването на сърдечната камера (систолата), и втория, свързан с началото на отпускането на сърдечната камера (диастолата) тон, по-близо до втория. Каква е причината за неговото образуване? За това д-р Митев има две хипотези: тонът има съдов произход и възниква вследствие на трептения при разтягане на аортата и ново свиване в края на систолата. Втората — че източникът на шестия тон се намира вътре в сърцето и той се дължи на трептения, възникващи в стената на камерата през време на сърдечната систола. Разбира се, необходими са още много изследвания и анализи, за да се потвърдят причините за този звуков феномен на сърдечната дейност. Все още е необяснимо защо той се среща много рядко при децата и защо се регистрира само при част от изследваните възрастни. Д-р Митев доказва, че само един процент от всички изследвани здрави деца имат шести тон, т. е. новооткритият тон се дължи само на патологични изменения. При децата със сърдечни пороци, свързани главно с лявата сърдечна половина, при различни форми на миокардит, при стеноза на аортната клапа, при чиста стеноза на митралната клапа и др. шестият тон се регистрира по-често. „Ако се забележи ясно изявен шести сърдечен тон у дете, това почти сигурно означава, че то има някакво заболяване на сърцето" — твърди д-р Митев, педиатър с 35-годишна практика. Ученият изследва и болни с гръдна жаба, с хипертония, с прекаран инфаркт. При тях наличието на шести тон е с доказан патологичен характер, а проследяването на неговата динамика е показател за развитието на болестта или на оздравителния процес.
На 23 юли 1973 г. след седемгодишни изследвания д-р Митев заявява разработката си в Института за изобретения и рационализации (ИНРА). На следващата година той публикува научна статия в списание „Педиатрия", но тя като че ли остава незабелязана. През 1977 г. френско кардиологично списание публикува неговата статия „Шести сърдечен тон" и много кардиолози от различни страни искат отпечатъци от нея. Проф. Пиер Вернан — известен кардиолог, пише: „Работата на г-н Иван Митев върху шестия сърдечен тон намирам за съвсем оригинална, защото той прави достояние един стетоскопичен феномен, неописан досега." Така световната кардиологична общественост се запознава с откритието и то получава международно признание. Междувременно компетентни органи от Медицинската академия и от ИНРА проучват валидността и доказателствата за откритието, за да бъде защитено от правна гледна точка. На 12 януари 1979 г. ИНРА публикува в своя бюлетин формулата на откритието на д-р Митев. Предстоят още изпитания — в едногодишен срок могат да се оспорят доказателствата за наличието на шести сърдечен тон или да се появи друг претендент, заявил по-рано откритието си в тази област. И това препятствие е преодоляно успешно. На 12 март 1981 г. второто българско откритие е вписано в Златната книга на ИНРА, а на автора д-р Митев е връчен диплом за откритие в присъствието на председателя на Държавния съвет Тодор Живков.
Още много въпроси, свързани с откритието на шестия сърдечен тон, чакат своя отговор, много неизвестни неща трябва да се изяснят, докато изкристализират и се решат всички проблеми в тази област. Едно обаче е ясно — откриването на шестия тон е голямо завоевание в по-цялостното опознаване на дейността на сърцето. А удовлетворението от една навреме поставена диагноза и радостта от спасения живот не могат да се сравнят с нищо.
Допустимото е доказано
Първото българско откритие в областта на химията „Металотропна тавтомерия при метални производни на кетоеноли” е дело на проф. Христо Иванов и проф. д. х. н. Петър Марков от Катедрата по органична химия при Химическия факултет на СУ „Кл. Охридски".
... Възможно ли е да се опровергае авторитетното заключение на видния химик-органик Валтер Хюкел, съдържащо се в неговия фундаментален труд „Теоретични основи на органичната химия": „Многобройните усилия да бъде обоснована тази представа /за металотропната тавтомерия/ теоретически и експериментално в края на краищата показаха, че тя е неприемлива..."
И в книгата на известния съветски учен академик 0. Реутов „Теоретични проблеми на органичната химия" е отбелязано: „Не е известен нито един пример за структурна изомерия при солите на кетоеноли, зависеща от различното положение на метални атоми."
Проблемът за съществуването на металотропна тавтомери възниква още през седемдесетте години на миналия век във връзка с въпроса за двойствената реакционна способност. При металните производни на определен вид органични съединения тя се изразява във възможността за образуване на два вида производни, които могат да бъдат отнесени към две различни структури на металната сол намиращи се в равновесие в разтвор /металотропна тавтомерия/. Всички опити обаче, провеждани в продължение на повече от 60 години от няколко поколения химици с цел да се намерят експериментални доказателства за наличието на металотропна тавтомерия, остават без резултат. Като че ли съвсем безперспективно е да се планират! обмислят, предприемат изследвания в една толкова „ясна" област. И все пак...
Проф. X. Иванов и проф. П. Марков доказват едно явление в областта на органичната химия, изразяващо се в едновременното съществуване на две равновесни състояния при определена група химични съединения. Това дава възможност да бъде изяснен един основен проблем в органичната химия — връзката между строежа на едно вещество и начина, по който то реагира химически. На базата на откритието могат да се предвиждат нови химични реакции и да се синтезират нови химични съединения. Неотдавна в Института за проучване на въглищата „Макс Планк" в Мюлхайм — ФРГ, е конструирана схема за прототип на двигател, в който като гориво се използува водород. Основният компонент на каталитичната система, позволява ефективното използуване на водорода, са откритите у нас в хода на изследванията върху металотропната тавтомерия мазнезиеви производни на полиядрени ароматни въглеводороди. Друго практическо приложение, косвено свързано с откритието, е разработването и внедряването в промишлеността на светлиннозащитни средства /фотопротектори/.
Проф. Христо Иванов е роден на 3 май 1916 г. в Добрич в семейство на занаятчия. Висше образование по химия получава във Физико - математическия факултет на СУ „Кл. Охридски". През периода 1940—1946 г. е учител по химия. В началото на 1946 г. е избран за асистент в Катедрата по органична химия на Софийския университет, през 1957 г. се хабилитира за доцент, а през 1963 г. става професор и ръководител на същата катедра. Научноизследователската му дейност е в областта на органичния синтез и по-специално в областта на синтетичното приложение на СН-кисели съединения. Автор е на повече от 100 научни публикации, по-голямата част от които са отпечатани в реномирани чуждестранни списания. Специализира в СССР и ГДР. Бил е научен ръководител на много аспиранти в началото на своята творческа дейност той има шанса да работи съвместно с видния български химик-органик акад. Димитър Иванов /известен с „реакцията на Иванов"/. В сътрудничество с него провежда изследвания в областта на органичния синтез и по въпроси, свързани с технологията на някои от българските етерични масла. С изследователската си дейност допринася за изясняването на фундаментални проблеми, свързани с химията на карбанионите и с прилагането им за създаването на нови методи за синтез на неизвестни по-рано или труднодостъпни органични съединения.
Проф. Петър Марков е роден на 20 юни 1933 г. в Харманли в семейство на служещи. През 1957 г. завършва с отличие индустриална химия във ВХТИ — София. Още на следващата година е избран за асистент, към Катедрата по органична химия в Софийския университет „Кл. Охридски". През 1970 г. става доцент към същата катедра, а през 1985 г. е избран за професор по органична химия. Темата на кандидатската му дисертация е „Върху взаимодействието на някои органични съединения с магнезий в течен амоняк", а на докторската — ..Изследвания върху тавтомерията на (3-дикарбонилни съединения"). Проф. Марков провежда изследвания в различни области на органичната химия. Автор е на 70 научни труда, голяма част, от които са публикувани в чужбина. По-съществените резултати от неговите изследвания са: открит е и е изучен ефектът на ултравиолетовото и видимото лъчение върху прототропни и металотропни равновесия, предложен е метод за пресмятане на ефективните параметри на атомите, разработен е и е внедрен нов тип фотозащитен препарат за човешка кожа. Проф. Марков е специализирал в университета в Осло и в Института по приложна квантова механика в Париж. Носител е на орден „Кирил и Методий" — втора степен, член е на Европейската асоциация по фотохимия.
През 1979 з. за съвместните им научни публикации, посветени на получаването за първи път на реактиви от типа на нафталин-магнезий и изучаването на тяхната реактивоспособност и приложение в органичния синтез, проф. Иванов и проф. Марков получават наградата на Президиума на БАН и Академичния съвет на СУ „Кл. Охридски" за химически и биологически науки „Проф. д-р Асен Златаров".
Преди повече от 20 години проф. Иванов и проф. Марков изучават със свои сътрудници възможността за получаване на нови органомагнезиеви реактиви. Отдавна е установено, че при определени взаимодействия някои органични вещества, като например ацетоцетовият естер, дават и втори продукт. Тази двойствена реакционна способност е довела до установяване на явлението кетоенолна тавтомерия, т. е. при молекулите на някои съединения са възможни две форми, различаващи се само по положението на един водороден атом. При ацетоцетовия естер е доказано съществуването на двете тавтомерни форми, но не е така при металните производни на този естер. През 1963 г. двамата български учени намират необходимия типичен пример — представител на „двойствените" вещества е магнезиево производно на ацетоцетовия естер. Дълго търсената двойственост е потвърдена експериментално, явлението металотропна тавтометрия е доказано убедително с помощта на методите на инфрачервената спектроскопия. През 1964 г. резултатите са публикувани в едно от най-авторитетните химически списания „Хемише берихте". От тогава в продължение на повече от 20 години много изследователи потвърждават резултатите на Иванов и Марков. На базата на откритието наши и чуждестранни учени извършват нови разработки. Междувременно авторите откриват един нов фактор, който влияе върху металотропията — електромагнитното лъчение.
Пътят до откритието е сложен, криволичещ, несигурен. Има ли рецепта за постигането на успех? Играят ли роля интуицията, случайността? Вероятно и те помагат, но както казва Луи Пастьор, само на „подготвените умове". Трябва да се преодолеят инерцията и рутинността, да се докаже по неопровержим начин предполагаемото, да се защити убедително постигнатото.
Ето какво споделя акад. Куртев за откритието на Иванов и Марков: „Металотропията е нова голяма крачка напред в изучаването на истинския строеж на органичните съединения в разтвор. Двамата откриватели отидоха още по-далеч, установявайки, че медните хелати на ацетоцетовия и бензоилоцетовия естер при облъчване с ултравиолетова светлина търпят обратими промени — изместване на металотропното равновесие и неговото възстановяване при стоене. Разбира се, за цялостна оценка на откритието е още рано, нужно е да се изчака появяването на негова основа на нови научни или научно - технически постижения."
Какво е бъдещето на органичната химия, какво ново ще очакваме от нея? Откривателите смятат, че тя ще се развива в тясна връзка с молекулярната биология.
Един проблем в науката, стоящ години наред открит, е решен от двама български учени. На теоретиците е даден експериментален повод за нови размишления и догадки. И което е не по-малко съществено — направен е важен научен принос, утвърден е авторитетът на българската научна школа металорганици.