РОЛЯТА НА ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР - БЕЗРАБОТНИЯТ ТРУД
Цочо Куманов
Традиционните представи за работа и труд са свързани с човешка пот и тежки физически усилия. За повече от 150 г. индустриализация трудът претърпя съществени изменения. Инструменти и машини навлязоха в производствения процес, нарасна многократно производителността на труда, картината на човешкия труд обаче остава старата — уморителен многочасов работен ден и нощ, в такт и под ненаситната сила на машината. Едва през последните две десетилетия се очертаха не само количествено, но и съдържателно измеренията на новия вид труд — модифициран и опосредствуван от новите технологии. Автоматизацията, електронизацията, информационните технологии и компютърната техника дефинираха отново не само понятията „начин на производство", „средства и фактори на труда", но наложиха и ново виждане на самия труд.
Представата за труда като предимно физически вече не отразява изменените производствоно-технологични условия, пренебрегва ускореното внедряване на научни и технологични знания, не държи сметка на растящото количество и качество на интелектуалния елемент в извършения от човека труд. Старото понятие „работа" изразяваше както възможността човекът да се труди, така и задоволството от процеса, от резултата, в който той е всичко. Човешкият фактор беше всъщност трудът, с него се сливаше, започваше и свършваше процесът на производството.
Технологията наложш нов характер и интензивност на труда, технологичният труд премахна дилемата — да се трудим или не, редуцира я до алтернативата — ако е работа, трябва да е интензивна, моделирана от текущия процес. Другото не е работа. Накратко, трудът става безработен, т. е. ненужен. Съзнанието за тези нови факти не е навсякъде узряло, но това е въпрос на време. Защото не е възможно да се изгражда съвременно технологично производство със старите представи за труда.
Когато анализираме отделни въпроси на труда на неговото по-нататъшно развитие, неминуемо опираме до самия човек, накъде отива той, какво става с работните му качества. В тази връзка възниква въпросът: как ще живеят хората? Което значи — и как ще работят? Във фабрики, обобщено казано, в промишлеността, в сферата иа услугите, информацията и комуникациите или на научно-техническия: фронт. Ясно е, че производственият, а и трудовият процес в технологически организираната промишленост - има определена функция в живота и а в известен кръг от обществото, защото гарантира благосъстоянието и динамиката на социалния живот. В тази сфера на дейност даже при бъдещата фабрика — цехова, без хора, човекът и неговият труд могат да бъдат изменени, но не и ненужни. Роботи ще има, автоматизация и технологии — също, но човекът няма да изпадне в „умствена и физическа леност", бездействието не може да стане полезен за обществото труд.
Човекът, т. е. трудът, освободен от тази или онази задача на директното производство, заменен от компютър или технология, поема грижата и отговорността за тях. Той трябва да планира, може би с помощта на компютър, да програмира и преработва информационните данни, да създава и проектира нови технологии, да поддържа в ред действуващите, да усъвършенствува организацията. Делът на интелектуалния труд се увеличава в сравнение със стария начин на производство. Скоростта на обновяване на идеи, технологии, организация и начин на производство, на ценности и жизнена мотивация става много висока. Всичко в промишлеността, или науката, услугите или културата трябва да бъде отново и отново създадено, преди да бъде „износено" от времето. Така че, за човека задачите и възможностнте за реализация на неговия труд нарастват.
Работата, която извършва всеки, човек, определя в значителна степен хода на състоянието на семейния живот. Промяната в нейното количество и качество, увеличаването на свободното време, индивидуализирането и мобилността, т.е. относително малката зависимост от пространството не могат да отминат безследно покрай дневният ритъм и традиции на семейството. Освен по-добри възможности за възпитание, укрепване на стари и изграждане на нови семейни ценности човекът има повече време и простор за конкретно въздействие върху семейния кръг.
Независимо къде и как се труди личността, едно условие е задължително, а именно самодисциплината.
Самодисциплината като скелет на трудовия процес и израз на новия характер на труда. Тя е за човека необходимото ограничение на технологичната мобилност: без нея трудовият процес би се превърнал във времеви хаос, а работният ден ще зависи от непредвидими фактори и настроения. Организацията на труда естествено слага ред в трудовия процес, но не може да замени самодисциплината. Там, където всичко е предписано от технологията - кога, какво и как да стане, да се действува или маркира, самодисциплината носи свои измерения. Личността попада в позицията на самоорганизатор и изпълнител на собствените, вътрешно преработени команди.
Докато в производството - технологията, а в другите сфери - организацията, регулират последователността и интензивността на труда, грижат се за неговото, в съответствие с делта, повторение, самодисциплината насочва индивидуалния труд (субективния инструмент) за реализация на задачите. Собственото аз и решение определят кога, колко и как ще: работя. Свържем ли обаче резултата на своя труд с други дейности и процеси, в една производствена верига, самодисциплината и отговорността нарастват неимоверно, получават технологични измерения. Разбира се, децентрализацията на процесите едва ли може да обхване целия спектър на труда... Но при всички случаи двата вида труд - децентрализиран или организиран в технологичната верига на производствения процес, са гаранция, че безработният труд може да бъде само абстрактен.
Способностите на личността са многостранни. Те се доказват, естествено с делата, с постиженията, които играят все по-решаваща роля както в индивидуалния, така и в колективно организирания, технологически детерминиран труд. Сигурността, че на новото работно място ще се утвърдя, развия, реализирам по-сполучливо и ще бъда полезен за обществото е своеобразен източник на нова енергия и готовност за труд. Тези психически, нравствени моменти са неделими от пренасочването на работната сила от нейната мотивация. Своевременното им откриване смекчава остротата на проблемите, свързани с новото работно място - чакане, преквалификация, нова обстановка, колектив и критерии към труда. Следователно творческото мислене, способностите, гъвкавостта и самодисциплината представляват част от средствата, предпоставките, за да няма ненужен труд, излишен човек.
Границите между технологията и човека вече са преодолими. Технологията взема от човека онова, което смятахме за човешко. Процесът става необратим. Ето го възелът, срещата между човешкия труд, качества и същност и един комплексен феномен, какъвто е технологията. Вече може да намери обяснение и въпросът, който ни вълнува - къде остава човекът, какво отава с неговия труд, кой е той?
Че личността няма да се претопи, технологизира, няма да стане копие на копието - технологията, поне засега никой не се съмнява. Преди всичко, защото човекът е далеч от момента да възпроизведе себеподобни технологии, комплектността на живата материя. Познатата ни граница и принципната разлика между живата и неживата материя поне засега остават неизменни. Интелектулният и психическият потенциал на човека са поставени на изпитание, но не са победени. Предизвикателството към него може и следва да разкрие нови черти, нови сили на човешкия разум. От друга страна за да бъдат създавани, т. е. да притежават „човешки" способности, технологичните продукти не е необходимо да бъдат сравнявани с човека. Те са и остават интересни не с това, че са „човекоподобни", а заради техните нечовешки качества, онези, които той не е развил или е загубил.
„Технологично родените" машини притежават сила, безчувственост, надежност, еднозначност, простота и издръжливост. Всичко това е вън от човека, не съществува. И още една количествена характеристика на животинския свят и животинските видове – около 10 млн., ни дава надеждата, че до такова разнообразие технологиите не могат да стигнат. Освен това многообразието на видовете е сигурна бариера срещу тяхното загиване, тяхната реакция на самосъхранение гарантира оцеляването им.
И не на последно място технологията взема от човешкия труд само онова, което се поддава на нейната логика, може да се управлява и контролира. Което подсказва, че главната област, с която се отнема част от труда, извършван от човека, е производствената. Там са нужни именно схематизъм, повторение и унифициране. Във фазата на технологичння процес мисленето е програмирано, предвидено докъде и как; неизвестността и инициативата, емоциите и фантазията на човека са изключени. За труда това означава, че технологията, веднъж пусната в движение, се разраства, развива се по вътрешна логика, притежава собствена динамика. Ето защо овладяването й има ясна цел — да служи на човека. Опасенията, че трудът му остава „без работа", не са решаващи, те отговарят на до технологичните представи за труд и работа. Като предметен синтез на научен и технически прогрес технологията не е създадена от природата. Тя е материализация на човешката мисловна дейност и душевност, въплащава човешкият труд във и извън производството. При това формите са различи. Но целта е все същата — задоволяване на неговите материални и духовни потребности.
Общият знаменател, мостът между технологията и трудът е човекът. Промените в наложилите се връзки и традиции водят автоматично към нов труд и адаптиране на личността към него. Реакцията, или иначе казано, регулиращата „ръка" на политическата система, хуманизмът на господствуващата политическа идеология са социални фактори, които изключват алтернативата човешкият труд да стане безполезен, а технологията от своя страна - отрицание на личността.
Технологията и човекът с неговия труд не стоят един срещу друг, не се изключват. Нито човекът е придобил мощта и силата на технологията, нито технологията се е докоснала до човешката същност. Симбиозата е на равнище. Там са и проблемите. Защото да се живее и работи заедно с новите технологии от изключение стана правило. Фазата на „широка автоматизация с тенденция към замяна с машини на много производствени функции на човека — физически и интелектуални" е начало на развитие, което набира скорост.
Развитие и прогрес, особено в личностен план, са понятия с двояк характер. От една страна, технологичният поврат, макар и все още в ограничен мащаб, свързан с редица последица за труда и професията. Отделни операции, задачи биват интегрирани от технологията, което значи — машинизирани, комплексността на трудовите задачи расте, трудът като цяло става по-абстрактен, човек е отделен от продукта п процесите на неговото създаване.
Частични задачи, изпълнени от няколко работещи, биват транслирани в една задача, която позволява да бъде информационно описана и технологически реализирана. Разстоянието между знание и можене в процеса на труда, се скъсява в полза на знанието. Трудът се изразява в труд и работа в едно многопланово и гъвкаво единство.
От друга страна, въвеждането на нови технологии поставя нови изисквания не само пред конкретния работещ с тях човек или колектив. Необходимите за тяхното функциониране организационни мероприятия налагат промени в други среди и дейности. Така например дейности, извършвани по-рано от един отдел, сега се поемат, от друг. Правила тук не съществуват. Останат ли без дейност плановият отдел например, намали ли се количеството работа, извършена от монтажа, хората поемат нови функции. Техният труд не е излишен, не е предишният, но е полезен, напасван към новата технологична и организационна схема.
Процесът, при който научно-техинческнят прогрес става социален прогрес и за човека, създава работни места, облекчава и рационализира работата. При новите условия, всичко в труда е ново – количество, качество, характер, място, организация, заплащане. Човекът, разбира това и го възприема. С напредването обаче на технологиите наблюдаваме и появата на действителна безработица.
Преди всичко технологичното усвояване на новите знания на база компютърна техника се очертава да бъде същността па развитието. Новите поколения - 5-то, компютри, които са в състояние да съставят сами програмите си, и роботи, са фундаментът на всеобхватната технологнзацня в бъдеще. Което означава — ускорена комплексна автоматизация иа производството и услугите, на труд и дейности, промяна в структурата на обществения производствен процес, безработен труд, но не поради липса на потребности, а поради недостатъчни възможности за реализация, липсващи работни места. Този процес може да стане повратен момент в бъдещето на човечеството.
Съществуват множество сценарии, които проектират настоящето и се опитват да опишат последствията за работещите, очаквания технологичен и автоматнизационен взрив. Отговорите са конкретни, не излизат от рамките на съответното общество, не търсят причините и възможностите за обновяване на политическите системи или обществения ред. За обяснение на вероятната безработица се изтъкват аргументи от организационен, технологичен или престижен характер. Предлагат се нови определения на понятията „труд" и „работа", те биват интегрирани в по-широкото понятие „дейност". Нито един от западните изследователи не засяга бясната надпревара и стремежа за печалба, не оспорва бясната надпревара и стремежа за печалба, не оспорва монополното господство и интереси, поставени над отделния човек, пренебрегва се разумното разпределяне на възможностите на труд между всички членове на обществото, никои не предлага как може да се осигури работа на безработния труд.
И това е естествено, когато анализите и процесите изключват човешкия фактор от онези сфери, където неговото съществуване е застрашено, когато обществото се описва и обосновава като технологично и информационно, след индустриално и пр. Как, от какво ще преживеят милиони хора — тава не занимава духовете, главното е да се осигури тсхнологично превъзходство. Всичко това ни насочва към още няколко аспекта на темата „безработен труд".
Първият: трудът е смисъл на човешкото съществуване; вторият — за човека, неговия стил на производство и неговия стил на живот; третият — човекът е ценностно ориентиран, независимо от това какъв труд извършва.
Към първия аспект; Научно-технологичният прогрес е социален тогава, когато издига човека на ново равнище, утвърждава човешкото над технологичното. Новото работно място, труд, трудов процес и структура не правят човека по-активен плн независим от последиците. Той и семейството му, цялото му съществувание са обусловени от това, което върши, което всеки, ден създава и опознава. Сигурно понятията „работно време", ,труд"' и "„постижение” могат да бъдат подложени на преоценка. Няма съмнение обаче, че технологиите налагат ново отношение към труда. И личността е в състояние да възприема като свое дело, а не наложено отвън, развитието на технологиите, ако вижда в тях смисъла на своя труд.
Правото на труд е основно човешко право, от него технологията не може да освободи човека. Защо? Защото загубата, а не смяната на работното място е загуба на най-конструктивния елемент в живота на човека. Смисълът да се живее добива друго значение. А това означава разрушаване на ценностната система въобще, загубване на ориентация за призванието на човека, вземане на връх на пасивността, консумативното, предполага промяна на рефлекси, понятия и качества. Налице ли са тези явления, личността става безжизнена, манипулирана от обстоятелствата, за нея трудът не е труд, а отнети жизнени сокове, безработният труд се превръща за нея в „смисъл" на живота.
Аргументите, че трудът е застрашен от самия характер иа технологическото обновяване не са убедителни. Освен че са повърхностни, те са и антихуманни. Не бива да се свързва смисълът на човешкото съществуване праволинейно с труда. По-скоро трудът трябва да се разглежда като един от стълбовете на човека, средство да оцелее и преработи - културно, ценностно и психически, лавината от технологични новости, средство, което осигурява на личността всичко необходимо да не изпадне в „блуждаеща празнота" и леност.
Трудът е смисъл на живота и поради това, че дава сигурност на човека, изпълва го с онова съдържание, което мотивира действията му, придава му чувство на удовлетвореност от извършеното, увереност, че решава сам и разполага със себе. Следователно става дума за същностни моменти от природата на човека, за намеса в нея чрез отнемане на възможностите за труд, което е равносилно на генна намеса; губи се не въобще личността, а най-важното - смисълът на съществуването. При това под съществуване следва да се разбират не просто стимулите, средствата за физическо съществуване и материалните блага — храна, облекло, жилище, пътувания, образование, отглеждане на деца достъп до културата и пр., а вътрешните пружини, които поддържат психическото и интелектуалното здраве, човешкото мислене. За всички без изключение трудът не е безличен, самоцелен или времепрекарване. Там, където и както се труди личността, там е нейното - заслужено или случайно — полезно за обществото място. Не бива да се пренебрегва също така и социалния ст атус на личността като следствие от труда. Накратко, трудът прави индивида личност, а личността — човек, символ на самостоятелност, пълноценност и реализация.
Към втория аспект — новия стил на живот и производство. Проблемът опира до позицията, разбирането, поведението и отношението на човека към труда в условията на новите технологии. По същество засега етиката в труда рефлектира на системата от правила и ценности, в стила на живот. Въпросът е може ли човекът да следва формулата „Както работим, така и живеем”, ще се промени ли традиционната трудова етика — прилежание, честност, пестеливост, усърдие, самоотдаване и пр. Вероятно не. Нов модел, нова технологична, а и производствена етика, разбира се, са възможни, но не като заместител иа традиционната, а като нейно развитие, допълнение от гледна точка на технологичния производствен процес съответно на нормите и морала на обществото. Типични за стила на живот стават личният пример и морал, стремежът към усвояване на общочовешки културни ценности, съревнователността, способността за самоутвърждаване. Материалната и трудовата осигуреност следва да мотивират скромността, грижата за човека и обществената собственост, инициативата и творчеството. Тя не се внедрява, за да увеличава пропастта между богати и бедни. В технологията ние виждаме предпоставки за повече равноправие, хуманизъм зачитане на потребностите и интересите на човека, изравняване на видовете труд, уеднаквяване на стила на живот в града и селото, създаване на повече материални и духовни възможности за повече хора.
Що се отнася до третия аспект — ценностната система, то може да се каже следното: отношението на човека към другите хора и обществото, поведението му в труда и през свободното време, приема ли или не технологичното обновяване, работи ли съзнателно за овладяване последиците от внедрените технологии образуват главното в неговата ценностна система.
Вътрешното убеждение и личностните ценности са част от цялостната характеристика на човешката същност. Що е ценност, кои са корените на ценностите, какъв е характерът им — това са въпроси на аксиологията. Тук ще се спрем накратко върху ценностния смисъл на технологически ориентираната личност. Преди всичко: възприема ли тя общоприетите факти и норми на технологично обновяване, връзките и с процесите в обществото са здрави, осъзнати. Не е необходимо такъв човек да бъде агитиран дълго за ефективен труд в новите условия. Неговата ценностна ориентация му подсказва правилната посока, помага за бързата социална адаптация към технологиите. В противен случаи отчуждението от тях и обществото е неизбежно.
Ценностите на личността влияят върху формирането на целите в нейния живот, стил и труд, правят я съпричастна към общия процес на развитие, решават въпроси за смисъла на живота и позицията по проблемите на бъдещето. Ценностите правят човека онова, което е, те проектират индивида върху обществената панорама, свързват главните насоки и усилия на неговата дейност с тези на обществото. Формираните под това влияние на възприетите от личността вътрешни ценности жизнени цели прерастват в характерно отношение към заобикалящия я свят, тя възприема технологиите като отговарящи на ценните цели и търсения. Възможен е дори известен консерватизъм, който може да бъде реакция на ценностната система: при сблъсъка й с тази на научно-техническия прогрес. Подобни примери в социалния и материалния живот не са малко. Причината е в деформираната, неподвижната, себичната ценностна система на носителите на консерватизма. И последващите трудности с развитието или внедряването на новото знание са причинени от остарялото виждане, закостенялата вътрешна ценностна система. За такова поведение са типични декларативността, думите, а не поведението; съпротивата вместо съпричастността към обновителните процеси.
Както никога досега, променливостта на ценностите във времето и пространството се разкрива именно в процеса на технологичното обновяване. Въпросът при това не е да бъде или да не бъде, а каква да бъде позицията към прогреса. Всичко зависи от обществената система, от масата технологични новости, навлезли в труда и бита. За технологията е важен не толкова личностният, колкото цялостният аспект на обновлението, значение имат новосъздадените ценности. Че отначало те не са вътрешни, присъщи на личността, е обяснимо. Времето на развитието обаче карат човека да преосмисли, а добрите технологични примери — да приеме по-новите ценности.
Вследствие на технологиите творческият дух взема връх. Приматът на битието в ценностната система отстъпва място на мисленето. А това неизбежно издига личността в ново положение, нейният социален статус получава ново качество въпреки технологичната диференциация на комплексност на труда, независимо от собствените интелектуални инвестиции за достигането му. Колкото до обществените функции, отговорността и общозначимостта на труда са по-високи, толкова социалният статус е по-безспорен, на преден план излиза творческият характер на ценностната система, а качествата на човека, за които говорихме като условие за отрицание на „безработния труд" и алтернатива на технологичния прогрес, приемат ранг на вътрешни ценности. Те мотивират видимия и невидимия свят на личността. Общественият прогрес се състои и в това, че при взаимното проникване и взаимодействие с технологичния прогрес - възникват нови потребности, които стимулират развитие или изменение на ценностната система на личността. Тя от своя страна оценява шансовете и рисковете, необратимостта или преходността на технологизацията. Науката заедно с технологията стават двигатели на развитието, убеждения, които детерминират целите и поведението на личността.