ДВИГАТЕЛ НА ОБНОВЛЕНИЕТО

Ще спрем вниманието си на два аспекта от многобройните проблеми, свързани с технологичното знание и обновление. Става дума за структурата и характера на технологичното знание, от една страна, и за корените на обновлението, което наричаме технологично - от друга.

И така науката, научните открития и информацията са предпоставка за технологиите – производствени, социални. По своя характер и природа те са „блата" и продукти, които не намаляват, т. е. те са неизчерпаеми в хода на системното им прилагане. Те са фактори, които, за разлика от много други могат да бъдат възпроизвеждани, трансферирани, умножавани, съхранявани.

Технологичното знание, така можем да го определим най-общо, е знанието, което прави възможно една техническа мисъл, идея или научно постижение да се реализират в технология и тази технология да стане двигател на обновлението. Ясно е, не знанието, технологията, обновлението са взаимно обусловени. Едното без другото е немислимо. Повече знание - повече и нови технологии. Пътят на обновлението, минава през знанието. Докато обаче за отделни сектори и случаи обновлението не винаги е мотивирано от технологията, то технологията без знание е немислима.

Технологичното знание определя вида, характера и приложението на технологията. По същество то е невнедрена технология, субстанция от знания за процесите и техническите условия, при които едно знание или откритие посредством технологията стават в последна сметка продукт. За него са характерни както еволюционното развитие, така и революционните изменения, качествено, новите прагове на знанието. Тези два момента в развитието на технологията технологичното знание обясняват наличието и функционирането на конвенционални, селективни, на стари и нови, върхови технологии.

От широкия спектър от потребности и целенасочено създаване иа технологично знание са се оформили адекватни форми и съдържание на действуващите технологии. Изследователският процес е затихнал в конкретна технология, количеството на варианти, възможности, експерименти и пр. преминава във формата на ново качество - една или няколко технологии. Знанието при това не е изчезнало, не се е „изпарило", то простр е сменило своето, енергийно състояние, теорията е станала практика, практика технологична.

В посока на казаното можем да определим технологичното, знание като величина способна да се развива, обогатява и обновява. Технологичното обновление, не-зависимо по какъв път, с какви средства и технологии, следва характера на технологичното знание, чийто най-убедителен аргумент и критерий за това може да бъде единствено практиката, резултатът от внедреното знание. Обновлението е процес, при който се създават, нови продукти, методи или средства. Същото обаче не важи за трансфера на технологии или знания. Той е по принцип повторение на известни истини, репродукции на стари, в смисъл функциониращи вече технологии, но не и обновление. Разбира се, че имаме известна степен новост в сравнение със старата ситуация, изменението е безспорно, но технологичният трансфер не създава технологии, той имитира, възпроизвежда технологии. При него знанието не е двигател, а готов продукт, позволяващ да се задоволят специфични потребности.

Обновление и трансфер са свързани помежду си. Двата процеса заедно повишават равнището на отрасъла на дейността, където се осъществяват, проникват безпрепятствено един в друг, без да се покриват изцяло. Непременно условие за трансфер е наличието на известна, базисна технология и обновление. Именно тогава могат да се определят подходящите места и форми, най-тясната му интеграция с обновлението.

Характерен момент на обновлението е неговата отвореност. Което при съвременните условия и интернационализиране на технологичното знание означава готовност по всяко време да се обменя технологичен опит. За дълъг период да се запази монопол в обновлението с това и над технологията е невъзможно. Защото способността и готовността за обновление са и "готовност за трансфер — дву- или многопосочен. Всяко обновление е свързано с определени рискове, неточности в резултатите, а че то е само въплъщение на относително „сигурни" научни факти произтича от характера и относителната обективност на технологичното знание.

Претенции за пълна стабилност в очакванията от внедряването, а следователно и от обновлението, не маже да има. Или ако се съпоставят, те са израз на догмагични, ненаучи представи за структурата й природата на знанието.

Технологичното знание е винаги система от знания, положения, факти, определения. То може да се манифестира, т. е. въплъти в познати или нови изводи, в примери или тенденции, но главното остава, а именно, вътрешната логика на технологичната система и социалната стойност на обновлението решават какви алтернативи на технологично развитите да бъдат възприети.

И така всяка технология е внедрено знание, като разбира се, значението за нея не е крайна цел, а средстмо към целта. С това обаче, развитието на обновителния процес не е приключило. Ако то не е само модификация на старото състояиие, решените проблеми или овладените технологии, неминуемо възбуждат нови проблеми, обхващат сектори и дейности, привидно невключени в процеса на обновяване, възникват нови потребности. Тяхното задоволяване, ако искаме да следваме логиката на технологичното, а по този начин и на ефективното обновяване, трябва отново да тръгне от технологичното знание. Което за една силно развита технологична наука би трябвало да се разбира от само себе си. Защото факторът време в случай на повторно изминаване на целия цекъл „изследване – разработка – експеримент - внедряваме" може да се окаже решаващ, а закъснението да обезсмисли обновяването.

В процеса на технологичното обновяване внедряваните технологични знания и технологии са обективно съществуващите, валидните за момента истини. Предположението, че следващите поколения или научни знания могат да обезценят, т. е. да намалят значението на сегашните технологии, е колкото възможно, толкова и субективно. Възможно, защото технологичното знание като синтез на наука и техника се саморазвива, обогатява, обновява, вследствие на което логиката на развитието, изменените условия и потребности на бъдещето не биха могли да се отчитат напълно при внедряваните на етапа технологии.

Дали технологията след 20 или 50 години ще бъде двигател на обновлението е въпрос, който в последна сметка се решава от практиката, но и от знанието. „Горивото" за този двигател — технологията — може би ще бъде друго, но потребността и жизнеността на обновлението, което днес наричаме технологично, ще се запази. Просто защото обновлението е движение, развитие, промяна – факт, който прави процеса непреходен.

Характерно за технологията и обновлението е, че те не се акумулират единствено в научни теории или научно познание, а изменят условията на живот, модифицират възможностите за мобилност на мислене и действие, с което укрепват интелекта и устоите на обществото.

Взаимовръзките между технологичното знание, технологията и обновяването в производствения процес и вън от него са многопосочни и противоречиви. Представата например, че технологията е двигател на обновлението в никакъв случай не свежда технологията до обикновено внедряване на науката. И това е естествено. Защото внедряването, прилагането на технологичното знание не е еднократен акт, действие, с което даден научно-техническн факт „оживява", технологически.

Този процес е многослоен, той включва използването на знанието, на неговото технологизиране, т, е. внедряването на новата технология е свързано и с други компоненти, поради което обновлението не бива да се схваща единствено като производствено-технологично. Става дума за това, че внедряването е дело на човека, на обществото, че освен знание са необходими и техника, инструменти, сгради, специалисти, съзнание и разбиране за онова, което последва момента на внедряване на една технология.

Една технология може да се приложи самостоятелно. В по-малка степен обаче тя предизвиква обновяване и социални, политически и други структури по чисто технологичен път. Като условие, предпоставка за производствени и структурни промени тя е незаменима, а мащабите на обновлението кореспондират с целта, заложена в същността на процеса.

Доколко обновлението е реален факт, в каква степен то е функция на технологически внедрено научно-техническо знание? Отговор на тези въпроси може да даде единствено практиката. Тя свързва в единство знанието, технологията и обновлението. Но тук не става дума само за технологично, а за обновление на практика и развитие, неадекватни на потребностите. Тук става дума за един баланс между обновление и технология. Мяра на този баланс е практиката, онази, която всъщност сме изменили. Установим ли промени (посредством индикатори) адекватни за конкретна сфера, дейност и продукт, то интеграцията „технологично знание—технология и практика" е налице, обновлението е факт.

Стигне ли се до забавяне или отсъствие иа новаторски идеи, причината може да бъде потърсена в отсъствието на готовидст за обновление. Технрлогичното и социалното обновление са свързани зависими и взаимно се влияят. Ако на един етап социалното обновление е мотивирало технологичното, не е изключено на следващия етап технологичното обновление да ускори и стимулира социалните промени. Всичко зависи от подхода, потребностите и разбирането па процесите. Нито едното, нито другото обновление са еднопосочни. Комплекс-ността и дълбоката връзка с практиката са характерни за тях, а диалектиката пм отразява диалектиката на производителните сили п производствените отношения.

Ето защо, технологично без социално обновление е самоцел.

Обновлението въобще и технологичното в частност са органично свързани с потребностите на човека и обществото, с тяхната способност да мислят и действуват обновителски, с категориите на новото. При това не бива да се идентифицира технологията с мотиви за осъществяване на обновление. Тях трябва да търсим и изследваме не някъде другаде, а в практиката, в живота на човека и взаимоотношенията му със заобикалящия го свят — природа, техника, технология, култура, наука, бит, свободно време. Източниците на обновлението са там, където са проблемите на личността и обществото, детерминирали и актуализирани от потребностите.

По-конкретно. Обновлението, включително технологичното, е интегрирано дълбоко в човека, то е част от неговата природа и стремеж да се развива. Естествено е обусловено от обективни сили и потребности. Неговата динамика и интензивност не са еднакви за различните отрасли, дейности, общества и исторически периоди. Същественото обаче, определящото е, че неговите корени са непосредствено в живата практика — била тя производствена или социална, че то е индикатор за прогресивността на организацията – производстнвена или обществено – политическа, че от идеи, научни факти и теории, отражение на дадено състояние или ситуация, са се оформили мощните импулси на промените. Средствата за това винаги са били най-разнообразни — от революцията до компютъра, през техниката към технологията, в сферата на производството към политическата система и организация. Кой дава първия сигнал, пример за промени, дали те са собствено знание и наука, теорнтнчно описание на бъдещото състояние или технологии, не е най-главното. Същественото за обновлението винаги е било умението да се открива навреме, да се овладява и развива новото във всички посоки.

По-нататък. Важно условие за разкриване на потребностите, изучаване източниците на обновлението е наличието на подходящи организации, механизми и критерии за обновлението.

Както вече посочихме, причините за процеса на технологично обновяване следв да се търсят в слабите места на съществуващите технологии и потребности. Източниците на обновление са не по-малко разнообразни и често неподозирани. Сред тях ние отбелязваме на първо място човека, който е смисълът и обектът на обновлението, онзи, които изучава, обобщава потребностите, формира целите и създава технологиите. Неговата инициатива, адаптивност, новаторство и упоритост са гаранция за най-подвижния и непрекъсващ източник на обновление. Технологията безспорно е двигател и незаменим източник на обновлението. Тук бихме отбелязали още трансфера на чужд опит и технологии, на закупени лицензии и знания, интеграцията и кооперирането с водещи технологични източници, гъвкавата и реалистична технологична полтшжа, мобилността на политическата система, стремежа към достигане на водещи позиции в областта на науката и технологията.

Като явление и целенасочена човешка дейност технологичното обновяване не е частично, а предполага инвестиции, планиране и организация освен в сферата на технологията, още и в информатиката, търсене и намиране на новн партньори, създаване на нови продукти, предлагане на качествено новн услуги, коопериране с водещи фирми. С две думи — излизане извън рамките на познатото и обичайното. Толкова по-успешно е внедряването на нещо ново, колкото по-своевременно са грижите и инвестициите за квалификацията, образованието и социалното битие на работещите. А обновлението е ефективно и времепестящо, когато се разбира и практикува като отворен за всичгси процес, поле за предложения, подобрения и критика.

Взаимоотношенията и климътът в колектива са решаващи за успехан, което предполага да се отделя специално внимание на междуличностните контакти, да се залага на устрема и желанието у всеки човек да е съпричастен към една нова идея или друго значимо социално дело.

Много и значителни са усилията, инвестициите - финансови и човешки, интелектуални и организационни, за да се изучат, формулират и пуснат в движение механизмите, инструментите, с чиято помощ айсбергът ог проблеми може да бъде „стопен".

Ние трябва обаче да приемем като своеобразна жизнена философия на времето технологията, онзи фактор, който кардинално изменя света, онази надежда, която дава възможност да открием нови сили в себе си като личности и общество.

Това значи да виждаме и овладяваме технологията като понятие в широкия смисъл на думата, събирателно за новото знание и процеси, посредством които човек върви напред. Едва когато се отнасяме към новия „технологически Прометей" като към необходим риск, ще стане възможно нашите действия н намерения, сега и в бъдеще, да имат успех в аспекта на технологичното обновление. Именно това е алтернативата, която предава на технологията фундаментално значение. Разбира се, новите и бъдещите технологии ще предлагат други алтернативи за живот. Ще серазличават от познатите днес. Главното обаче – технологизацията, нейните методи и практика , ще продължи да бъде в основата на развитието.