Бюлетин

Анкета

Какво ново в AutoCAD 2010?

Въведение

Петър Тодоров

Често срещана е теорията която проповядва ,че четните версии са по-добри от нечетните. Дори при филмите се среща тази зависимост. Не знам колко от вас са фенове на Star Trek, но още не съм срещнал човек, който да предпочита Star Trek V: The Final Frontier пред Star Trek II: The Wrath of Khan. Не казвам сега всички да си сложим странни уши да научим Клингонски, просто илюстрирам гледната точка, защото както изглежда теорията с числата се отнася и за AutoCAD-а. Няма място за сравнение между версия 13 и по-популярната версия 14. Някои почитатели на старите версии, които са започнали с версия 12, още помнят дните, в които AutoCAD излезe за Windows. Досега обаче от AutoDesk не са опровергали теорията за четните и нечетните числа.

В AutoCAD 2009 забелязахме огромните промени, направени по потребителския интерфейс. Навлизането на ribbon напълно промени начина, по-който бяхме свикнали да виждаме AutoCAD. Старата версия беше тежка, заемаше много памет и имаше доста недоизчистени грешки, които с течение на времето бяха ,,закърпени” с различните кръпки, пуснати от AutoDesk.

И все пак,  дори и нечетната версия има своя принос към подобряването на програмата. В 2009-та версия има доста нови команди и инструменти, помагащи за по-бързата и безпроблемна работа. В тази статия ще разгледаме новите команди в 2010-та версия, подобренията, внесени в различните инструменти и тези, които са напълно променени.

Параметрично моделиране

Най-интересната новост в новата версия е Параметричното Моделиране. Не се изненадвайте, ако не намерите команда с името ,,Parametric”. Това е така, защото под Параметрично моделиране се разбира новите палети с инструменти, които позволяват създаването на геометрични зависимости между обектите,  ограничаването на степените на свобода и задаването на параметрични размери. Има два нови типа инструменти. Първият е за геометрично ограничаване на обектите, а вторият - за дименсионно. Звучи сложно, нали? Е, няма нищо страшно. Сега ще разгледаме всеки инструмент и ще обясня функциите им на разбираем език. Така ще видим, че тези инструменти не са никак сложни.

Всички настройки за ограниченията и начина на представяне се контролират от диалоговия прозорец ,,Constraint settings”. Този диалогов прозорец може да се отвори с командата ,,CONSTRAINTSETTINGS”. Добре, ще се върнем пак на тази команда след като покрием различните функции и команди за ограничаване на обектите. Друга важна функционалност е ,,Constraint Bars”. Тя ни позволява да видим точно кои ограничения са зададени на даден обект.  Командата ,,CONSTRAINTBAR” контролира начина на представяне на ограниченията. Когато опцията е включена, се показват различните ограничения и обектите, които засяга, до курсора на мишката, когато тя минава над различните обекти. Можем да контролираме начина на представяне на ограниченията с тази команда или с опциите ,,Show”, ,,Show All”, и ,,Hide All” в панелчето ,,Geometric” на ribbon отделението ,,Parametric”.

Това отделение е разделено на три панела, във всеки от които има различни инструменти, свързани с параметричното моделиране. Нека да погледнем всеки един от тях поотделно.

Геометрични Ограничения

Първият панел от ляво на дясно в отделението ,,Parametric” е за създаване и модифициране на геометрични ограничения. От тук се контролират взаимовръзките между два обекта, точки от обектите или отделен обект и координатната система. С прости думи казано тези ограничения работят като ,,object snap”, които остават непроменени през процеса на моделиране.

Средния подпанел на ,,Geometric” панела съдържа команди, които може да използваме за създаване на различни геометрични ограничения между обектите. Тези ограничения може да бъдат намерени както в ,,ribbon” менюто, така и чрез командата  ,,GEOMCONSTRAINT”. Има дванадесет опции, от които да избираме и сега ще разгледаме всяка една от тях.

Coincident – Тази опция свързва две точки от два различни обекта. Основно с тази команда казваме на точка от единия обект да съвпада с точка от другия обект. Когато курсорът премине над обекта, се появява малък индикатор с икона, изобразяваща ограничението, приложено към обекта.

Colinear – Ограничава две или повече линии да лежат на една ос. Независимо как първоначалната линия е преместена или завъртяна, ограничената линия ще се премести, така че да отговори на условието съосност.

Concentric – Ограничава две окръжности към общ център. Тази команда работи също за дъги и елипси. Същия резултат може да постигнем с ограничението ,,coincident”, приложено към двата центъра на кривите. Преместването на едната окръжност или крива води до преместването на другата (така че да се удовлетвори условието за общ център) – нещо подобно на блок.

Fix – Заключва точка или крива в текущата позиция. Заключената точка може да бъде част от обект или свързана с определен обект чрез геометрично, или дименсионно ограничение – примерно центъра на окръжност. Тази опция може да бъде полезна за застопоряване на различни обекти в модела, така че ограниченията които са зададени да работят по определен начин.

Parallel – Задава ограничение към две линии или полилинии, да бъдат успоредни една на друга. Когато преместим едната линия, другата ще се премети, така че да удовлетвори това условие.

Perpendicular – Задава условие между две линии да бъдат перпендикулярни една към друга (ъгъла между двете линии да е винаги 90 градуса). Не е задължително двата обекта да са свързани (както при ,,object snap”), за да се създаде това ограничение.

Horizontal – Задава ограничение към линии или към двойка точки, да бъдат успоредни (да лежат на линия успоредна) на оста X към текущата координатна система. Трябва да бъдем внимателни обаче, ако включим друга (потребителска) координатна система, защото това ограничение се отнася за оста X на координатната система, в която е създадено ограничението. Когато променим координатната система, иконката на това ограничение се променя, за да ни покаже, че ограничението не отговаря на текущата координатна система.

Vertical – Това ограничение задава на линиите или двойките точки, към които е приложено, да бъдат успоредни с оста Y на текущата координатна система. Точно както при ,,Horizontal” ограничението, тази опция важи за координатната система, в която е създадено. Когато сменим координатната система иконката отразяваща ограничението ще се промени, така че да покаже несъответствието между текущата координатна система и координатната система, в която е създадено ограничението.

Tangent – Задава на два обекта да останат свързани, посредством точка, в която единия обект тангира към другия (или техните продължения). Това ограничение можем да прилагаме към различни криви – окръжности, дъги, както и към линия с крива.

Също така можем да зададем това ограничение към окръжност и права дори и ако няма обща точка (ако обектите не се докосват).

Smooth (G2) – Тази опция задава ограничение на крива от тип,,Spline”, да има плавен и непрекъснат преход с друга крива от тип ,,spline”, линия, дъга, или полилиния. Когато приложим това ограничение крайните точки на обектите, към които го прилагаме се свързват посредством ограничението ,,coincident”.

Когато изберем двете криви от тип ,,Spline”, и направим промени, кривите обновяват своята геометрия, така че да удовлетворяват условието за непрекъснат и плавен преход между двете. Такова поведение сме виждали, когато използваме команда ,,JOIN” за полилинии, с тази разлика че кривите от тип ,,spline” реално не са един обект, но се държат все едно са.

Symmetric – Задава на избраните обекти симетрия спрямо определена линия. Тази функция прилича много на командата ,,Mirror”. За разлика от другите ограничения, където се избират два обекта, тука трябва да има ос, около която да създадем симетрията между обектите или точките.

Това ограничение се отнася към ъгъла сключен между отсечките и оста на симетричност, а не към крайните точки на отсечките. За дъги и окръжности това ограничение се прилага към центровете и радиусите, а не към крайните точки на дъгите.

Equal – С тази опция може да променим радиуса на определени дъги и окръжности, така че те да са с еднакви радиуси или да зададем на две линии да имат една и съща дължина.

Настройки на ограниченията

Под панела, който се намира от най-дясната страна на таб-а ,,Geometric”, контролира изобразяването на ограниченията в чертежа. От тук можем да използваме трите функции ,,Show”, ,,Show All”, и ,,Hide All”. Тези функции са достъпни и от командата ,,CONSTRAINTBAR” спомената по-рано.

Show - тази опция ще покаже ограниченията към обекта, над който е курсора на мишката в дадения момент. Също така ще промени изгледа на обектите (ще маркира), към които се отнасят ограниченията.

Show All – ще направи видими всички ограничения, приложени към обектите в даден чертеж.

Hide all – Прави невидими ограниченията в чертежа.

Автоматични ограничения

Подпанела, който се намира в ляво съдържа командата ,,AutoConstraint”. Този инструмент може значително да ускори процеса на задаване на ограничение към обектите. Командата ще приложи различни ограничения към обекти, отговарящи на специфични условия. Примерно задаването на ,,AutoConstrain” към две окръжности, ще приложи ограничението ,,concentric”, докато ако приложим същата опция към правоъгълник, програмата ще приложи ограниченията ,,coincident”, ,,horizontal”, ,,parallel”, и ,,perpendicular”, така че правоъгълната форма да се запази.

Кои ограничения се прилагат автоматично, може да контролираме от диалоговия прозорец ,,constraint settings”. Този диалогов прозорец можем да покажем от бутончето показано на картинката или да напишем командата ,,CONSTRAINTSETTINGS” в командния ред и изберем таб-а ,,AutoConstraint”.

Този диалогов прозорец ни позволява да определим, кои ограничения да се прилагат автоматично и кои не. Също така можем да зададем редът, по който тези ограничения се прилагат към обектите. Има и бутон, с който може да зададем на ограничението ,,tangent” да се прилага само тогава, когато дъгите и тангиращия обект споделят обща точка (докосват се). Подобен тип настройка има и за ограничението ,,perpendicular” – това ограничение ще се приложи, само когато двете отсечки се пресичат (или имат обща точка).

В отделението ,,tolerances” може да зададем отклоненията от ъглите и разстоянието, в които граници тези ограничения ще се прилагат.

Dimensional Constraints

Дименсионните ограничения функционират като обикновени дименсии, с тази разлика, че обекта се променя за да удовлетвори дименсията, а не обратното.  Панела отговарящ за дименсионните ограничения се намира в отделението ,,Parametric”, точно до таб-а ,,Geometric constraints”. В този панел ще намерим няколко команди, отнасящи се за начина на прилагане на различни дименсионни ограничения.

Linear – Това ограничение създава хоризонтално или вертикално дименсионно ограничение. Това ограничение можем да изберем, както от иконата в подпанела, така и чрез командата ,,DIMCONSTRAINT” и опцията ,,Linear”.В под панела от падащото меню можем да изберем от следните опции: ,,Linear”, ,,horizontal” или ,,vertical”.

,,Linear” опцията превключва от хоризонтално, към вертикално ограничение динамично, в зависимост от разположението на обекта и посоката, в която движим курсора на мишката.

Horizontal – поставя хоризонтално дименсионно ограничение, без да отчита ъгъла сключен между отсечката и вертикалата.

Vertical – подобно на ,,Horizontal” създава ограничение, но този път вертикално, без да отчита ъгъла между обекта и хоризонтала.

Когато използваме дименсионните ограничения, към тях автоматично се привързват идентификатори, с които после може да управляваме тези ограничения чрез параметричния менажер, за който ще разкажем по нататък.

Aligned – Създава дименсионно ограничение, което е съобразено с ъгъла сключен между обекта и вертикалата. Тази опция можем да изберем от иконата в панела ,,Dimensional” или чрез командата ,,DIMCONSTRAINT” и избирането на опцията ,,Aligned”. В командния ред ще се появят опциите ,,Object”, ,,Point & line”, и ,,2Lines”.

Object – тази опция ще ни позволи да създадем ограничение към обекта, без да избираме точки.

Point & line – избираме определена точка и най-близката точка от линия.

2lines – е удобна функция, когато искаме да направим втората линия успоредна на първата, като междувременно разстоянието между двете остава винаги постоянно, независимо как преместваме някоя от линиите.

Radial – Това ограничение контролира големината на радиуса на окръжност или дъга.

Diameter – Подобно ограничение на ,,Radial”, което контролира диаметъра.

Angular – задава ъгъла между две линии или отделни елементи на полилинии. Това ограничение може да се приложи към дъга, дъга - част от полилиния, част от дъга или даже между три точки от различни обекти. Ако имаме отрицателна стойност на ъгъла или ъгълът е по-голям от 360 градуса, на чертежа ще се изобрази цифра, съобразена с настройката на мерните единици на самия чертеж. Например, ако зададем стойност 390 градуса, на чертежа ще бъде изписана стойността 30 градуса.

Form – Това ограничение може да използваме в два случая. Първият е, когато искаме да превърнем съществуващите дименсии в ограничения, а вторият - когато искаме да разграничим чисто анотационните дименсии от динамичните. Сега сигурно ще попитате ,,Защо тогава командата се казва Form, а не Convert?” и ,,Какво е динамично (dynamic) и анотационно (annotational) ограничение?”. И за двата въпроса има един отговор:

Има три вида дименсионни ограничения – динамични (dynamic), анотационни (annotational) и информативни (reference). Тази команда определя, коя форма “form” ще приеме дименсионното ограничение. Нека погледнем малко по-дълбоко в този въпрос: а именно за какво служат тези три вида дименсионни ограничения.

Dynamic – тази форма на ограничение е зададена по подразбиране и всички нови дименсионни ограничения, които създаваме са динамични. Този тип е най-подходящ в повечето случаи, понеже действат подобно на помощни линии. Тези ограничения могат лесно да се включват и изключват за целия чертеж, чрез командата ,,DYNCONSTRAINTDISPLAY”. Те се изобразяват на чертежа посредством предефиниран стил, който определя позицията на текста и отстоянието от обекта автоматично. Към този тип дименсии имаме и триъгълни контролери ,,grips”, с които можем да променяме стойността на дименсията. Специфичното при тях е, че не се изобразяват при плотиране.

Annotational  - този вид е полезен в случаите, когато искаме дименсионните ограничения да имат повече от свойствата на обикновените дименсии. Те могат да се управляват чрез слоеве, което не може да правим с динамичните. Също така може да прилагаме различни дименсионни стилове за изобразяване. Можем и да ги модифицираме посредством различни контролери ,,grips”, подобно на обикновените дименсии. Друго важно нещо за тях е, че се изобразяват при плотиране.

След като плотираме чертежа, може да превърнем тези дименсионни ограничения обратно в динамични посредством палетата със свойствата на обектите.

Reference – този тип е само за информативни цели. Информативните дименсии не управляват геометрията, а имат поведение, подобно на обикновените дименсии. Не могат да бъдат управлявани или модифицирани. Динамичните и анотационните дименсии могат да бъдат конвертирани в информационни.

Managing Constraints

Последния панел в таб-а ,,Parametric” се казва ,,Manage”. В този панел ще намерим само две команди - ,,Delete constraints” и ,,Parameters manager”. Можем да изтрием всяко ограничение по всяко време, като го селектираме и използваме командата ,,ERASE” или с копчето ,,delete” на клавиатурата. ,,Delete constraints” ще изтрие всички ограничения, приложени към даден обект.

Когато натиснем бутона ,,Parameters Manager” се появява палета, в която са изобразени всички ограничения в чертежа и техните параметри.

По подразбиране в тази палета имаме три колони. Но ако искаме да увеличим представяната информация, можем да добавим ,,Description” – колона за описание; и ,,Type” – колона отразяваща типа на ограничението. Колоната ,,Name” изобразява името на ограничението, генерирано от AutoCAD. Това име може да променим с някое по-описателно или с такова, което ни харесва. Колоната ,,Expression” показва истинската стойност на дименсията или формулата използвана за получаването на стойността – например ,,d1+d2” или ,,390” градуса.

Колоната ,,Value” показва стойността, която се изобразява на чертежа – например: разстоянието което е между ,,d1+d2” или ,,30” градуса.

Колоните ,,Description” и ,,Type”, ако са показани, ще ни дадат информация за коментарите, добавени към ограниченията и техния тип.

В заключение

Надявам се в тази първа статия от темата да съм бил изчерпателен и отчасти да съм успял да разкрия мистерията на параметричното моделиране в AutoCAD. Въпреки че на пръв поглед казаното до сега изглежда малко сложно, съм сигурен че след малко експерименти с новите функции ще останете приятно изненадани от това, колко лесно и интуитивно се използват тези нови команди.  В следващите статии към темата ,,Какво ново в AutoCAD” ще разгледаме още някои нови команди, както и някои, които са изцяло променени.