, .

CAD / CAM / CAE - софтуерни решения и технологии.

.

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Бюлетин

Абонамент за е-бюлетин




Анкета

Как да изглежда форума в частта, касаеща софтуера?
1. Да се раздели по категории - CAD, CAM, CAE
2. Да не се променя
3. Друго - отправете предложения

ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА НАУЧНО-ТЕХНОЛОГИЧНАТА РЕВОЛЮЦИЯ.

Bookmark and Share

ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА  НАУЧНО-ТЕХНОЛОГИЧНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Цочо Куманов

 

Десетилетия наред вече материализираното научно-техническо знание играе ролята на незаменим катализатор в развитието на производителните сили. Внедрената наука, общественият научен и технически продукт станаха източник на богатство — лично и на обществото, направиха по-леки трудовите и производствените процеси, хуманизираха заобикалящия ни свят, дадоха на човечеството неподозирани, практически неизчерпаеми източници за съществувание и възход. Израз на тази революция са не само колосалните постижения на науката и техниката, а и създадените на тях¬на основа съвършено нови условия за труд и живот на човека.
Промените са големи — навсякъде и във всичко. Последните често са неочаквани, положителното върви ръка за ръка с негативното. В потока от революционни технологични промени са въвлечени огромни маси от хора; региони и континенти. Политическите системи и идеологии, политическото устройство и господство, независимо от стадия на зрелост, свързват все по-необратимо своето съществуване с хода и овладяването на научно-технологичната революция. Нейното развитие и насочване в полза на човека днес е сигурен белег за динамиката и прогресивността на обществото. Нещо повече, тя може да се смята за разделителна линия между консерватизма и напредъка, между демокрацията и всевластието. От явление предимно научно-техническо тя получава ярко изразен хуманистичен, политически и идеологически, системен характер. Поради това и нарастват нейната актуалност и значение в живота на личността и обществото. Ето защо ние разглеждаме въпроса за научно-технологичната революция като особено показателен, като въпрос, чийто отговор отразява картината на  многообразието  и   противоречивостта,  на всеобщността, но и спецификата на онова, което обявяваме за революция.
Съвършено ясно е, че на човека и обществото не са му потребни революции въобще. Такива и не съществуват. Революциите винаги са конкретни, закономерни и ограничени във времето. Ограничени, защото „безкрайността" на една революция е нейното отрицание — еволюцията, защото силите, които се преодоляват, старото, което се разрушава и изменя, са в състояние да покрият с праха на миналото неукрепналото ново. Толкова много са примерите, когато великолепни и изключително потребни за човека нововъведения се „убиват" бавно, но сигурно от рутината, старото, от всичко онова, което би трябвало да бъде сменено. Революции, особено научно-технологични, не избухват изведнъж, случайно или по решение. Случайността, решенията, непредвидимостта може да се отнасят за последиците нa овладяването на революцията, но не и за нейния ход. Тази констатация според нас се отнася както за социалните, така и за научно-технологичните революции. Каква революция е нужна, се решава не от индивида, а от потребностите на обществото и политическата система, влияе се от предпоставките и равнището на действуващите техники и институции, мотивира се от предизвикателството на противоположни производствени и идеологически системи, рефлектира в грижата и борбата за оцеляване на човечеството.
Каква революция да се осъществи — научно-техническа, технологична или социалнодемократична, не може да се регламентира просто защото каквато и да е революцията, промените имат обективен характер. Разбира се, обществото, човекът, определени партии и движения, идеологии и светоглед могат да влияят върху хода и дълбочината на извършващото се, да ограничат негативните последствия от овладяване на революцията, да ускорят или задържат нейния ход, но да я предотвратят в името на „доброто" настояще, не са в състояние. Достигне ли се парадигмата на промените, натрупат ли се достатъчно нови открития и факти, влязат ли в противоречие производителните сили с производствените отношения, промените не само че са неизбежни, но са и желателни. Тяхното насочване и овладяване само повишава качеството на процесите. То е свидетелство за зрелостта на обществените  структури,  доказателство за  умението  им да улавят и вървят в крак с времето.
Общественото  развитие  и  потребностите  не са еднопосочни.   Онова,   което  днес   се  решава   постепенно, еволютивно, утре може да изисква революционна намеса. При това да се търси адекватност на потребности, предпоставки, условия и средства за революционни промени е целесъобразно, но не е закономерно. Парадоксът тук е следният:  анализът на статуковите  потребности, възможности,   условия,   причини,   готовност, традиции, източници и прочее на моментната картина документира например, че проблемите са от такъв характер, щото единствено технологичната   революция  в начина на производство може да изведе обществото на нови  позиции, да даде на личността   адекватни материални  и духовни  ценности.   Възможностите обаче на обществото или отрасъла са такива, че силите стигат само за селективни научно-технически, но не и за технологични промени.
Да се тръгне към селективно технологично обновя¬ване като крачка към технологична революция е правилно, но недостатъчно. На практика тона означава да се създаде една пъстра, но с отричащи се цветове на елементите мозайка. Действително достигнатите върхове в една или друга сфера са индикатор за възможностите на технологичните умения и усилия, но едва всеобхватността на промените легитимира върховите по¬стижения в науката и техниката като постижения с действително революционен характер.
По-нататък. Възможно ли е да се осъществява технологична революция без „изживяна", т. е. проведена индустриална революция? Логиката на развитието показва последователността в етапите, т. е., че дори наследствеността и приемствеността в революционните промени са неизбежни.
Такъв ход е възможен, особено за развиващите се страни и в условията на растящо интернационализиране на научното и технологичното развитие. Че ще съжителствуват старо и ново, технологична и занаятчийска култура, информационно и примитивно мислене няма никакво съмнение. В случая могат да съжителствуват едновременно индустриална, научно-техническа и технологична революции, а необходимите социална и културна революция да бъдат следствие, явление, което ги съпътствува. В такива условия човекът се оказва въвлечен в кардинални промени, той губи ориентация за минало, настояще и бъдеще. Единствено традициите и националната идентификация го хомогенизират с обществото и начина на живот, кипящи от изменения.
Ето защо според нас в отделни нации и общества ще съжителствуват едновременно няколко култури - индустриална, научно-техническа, технологична, отделни слоеве на населението ще се адаптират към промените, без да изменят начина си на живот, т. е., без да се революционизират в технологическия смисъл на по¬нятието. Може би така и трябва да бъде, защото на изостаналите в научно, техническо и технологично отношение им липсат историческо време и динамика, сили и предпоставки за навлизане в новата техническа или био-технологична епоха.
Човечеството се развива в условията и с двигателните сили на една нова технологична революция. Че тя протича неравномерно, диференцирано по региони и жизнени сфери, че „мотор" на промените е технологията вече стана ясно. Анализът на изследванията може обаче да се допълни още и с такива въпроси като: За нова революция ли става дума или по-скоро за нови технологии, родени от научно-техническата революция; Как изглеждат технологичните и социалните промени, кои са най-ярките моменти на научно-технологичната революция?
През последните двеста години приливът на научни и технически новости е необозрим. Именно в резултат от внедрените, технологично усвоени научни постижения, посредством използването на знанията за законите на природата и науките, производителните сили достигнаха   равнище,   гарантиращо   висок   стандарт   на живот.
Спектърът на постиженията е извънредно богат и наситен. Епохата на технологиите, чиято сърцевина са микроелектрониката и биотехнологиите, вече започна. В ход са процеси и явления, промени и нововъведения, които говорят за постиженията на науката и техниката, за тяхното технологично овладяване и навлизане в тъканта на обществения механизъм, за една действително нова революция.
Ако гигантските качествени промени от края на XVIII и началото на XIX век имаха за съдържание увеличаване физическата и производителната сила на човека посредством широкото машинизиране на производствените процеси, означавани с право като индустриална революция, още по-убедителни са фактите, който дават основание да отбележим съвременните промени като научно-технологична революция. Революция, чиито смисъл и съдържание фокусира в увеличаването на интелектуалните способности на човека с помощта на „мислещи" машини и автомати.
Ако някога парата, електричеството и техническите изобретения бяха душата на революцията, днес електронизацията, микроелектрониката и автоматизацията, науката и технологията са визитната картичка на обновлението. Новото в тази технологична революция е не толкова внедряването на научните постижения и комплексността на технологиите, а по-скоро „революционизирането" на човешкия труд, неговото „елиминиране" от непосредствения производствен процес, свързано с новата роля на технологиите. И още нещо, следващата вълна или етап на технологичната революция вече съществуват, породени от технологичното обновяване и натрупаните знания. Това е революцията в областта на микробиологията и свързаните с нея генна, био- и пр. технологии. Става дума в случая за най-фрапиращите промени, засягащи корена на човека, неговата биологична структура и съществувание, въплътени във възможността за биотехнологическо въздействие освен върху всичко друго и върху живата човешка природа, достигане на своеобразно господство над собственото Аз.
Друг елемент на новата технологична революция представляват енергетиката и суровинната база. Бързото изчерпване на познатите използвани източници на¬сочва към интензивно търсене на нови. Дали това ще бъдат ядрената енергия, енергията на управляемия ядрен синтез, слънчевата или топлинната енергия, времето ще покаже. Но още сега е ясно, че и тук предстоят сериозни революционни промени.
Съществен елемент на технологичната революция е овладяването на космоса. Само зад това понятие се крие цял свят от нови технологии, производства, условия и възможности човечеството да се справи с глобалните проблеми на планетата.
Елемент, характерен за съвременната революция, е и информатизацията. Тя се превръща по същество в капилярните съдове, по които тече интелектът на развитието. Кабелизирането, тоталната информационна обработка — събиране, запазване, скоростни комуникации, свойството да бъде акумулирана и транслирана във времето и пространството всевъзможна информация утвърдиха информацията и информатизаиията като едно от водещите направления на технологичната революция.
Въпреки невъзможността, все още теоретически, да получим надеждна прогноза и виждане за направленията, мащаба и съдържанието на бъдещите изменения, ние разглеждаме технологичната революция като самостоятелно явление, чиито корени водят началото си от научно-техническата революция. Но при технологичната революция — за разлика от научно-техническата — технологиите са обновител, стимулатор и средство на промените. Научно-техническата революция, стъпало не-имоверно по-високо от индустриалната, превърна науката в производителна сила, създаде адекватни техники и методи за производство, индустриализира получаването на нови знания. Заедно с това бе създаден излишният човек, появиха се нови екологични и социални проблеми. В хода на ускореното научно-техническо развитие възникнаха като отрицание на политическите и светогледните системи чудовищни разрушителни сили.
Очевидно технологичната революция ще наследи много от тези постижения и проблеми, а други ще измени. Тя обаче, което по наше мнение е новото, различното от научно-техническата революция, за първи път поставя под съмнение биологичните и екологичните основи на производствения процес. В обши линии досега те не бяха засегнати от революционните промени. Този момент поставя на дневен ред откритията в биологията и генетиката, насочва към неизбежния синтез на научното и технологичното знание, подсказва за явления и процеси с дълбок структурен, жизнен характер за човека и обществото. Самото интегриране на биологичното (живото) с микроелектрониката (неживото), такива са поне първите посоки на технологичната революция, свидетелствува за възникването не про¬сто на нещо ново и непознато, а за съзнателно движе¬ние към него. Именно изменението на биологичните в екологичните основи на производството, осъществява¬ни методично, по технологичен път позволява да наречем тази революция засега технологична, но по кардиналността на промените тя би могла да бъде очак¬вана и като биокултурна революция.
Как ще изглежда тя, а и какви последици ще има, е въпрос на бъдещето, но и на настоящето. Преди всичко, защото комплексността на продуктите и процесите, характерни за технологичната революция са извънредно големи, интегралните им качества и параметри могат да станат определящи. Растящата комплексност означава при това, че за новите технологии и производства, за новата био и екологична основа на процесите количеството и качеството на информацията нарастват.
Очевидно водещо ще бъде не обикновеното научно-техническо знание, а технологичното, комплексното, синтез на опит и познания за процесите. Технологично знание, удовлетворено с конкретна за случая информация — такъв се очертава контурът на новата технологична ера. Образно казано, нови високи потребности от продукти и услуги формират параметрите на продукта, за неговото създаване се изгражда технология с конкретна структура и съдържание на технологичните знания и информация. Селективността, а не унифици¬рането, поръчката, породена от потребността, биват удо-влетворявани от създадената за целите технология. Информацията и технологичното знание стават своеобразна суровина, условия за протичане на технологичния, т. е. на производствения процес.
От казаното дотук посочихме отделни щрихи от проблематиката на технологичното развитие. Очакваните социологически промени, сега и в бъдеще, са реални дотолкова, доколкото социалната организация, накратко обществото, улавя, овладява и върви в крак с промените. Трудно може да се очаква успех от ситуация, при която технологията, комуникациите, новите производствени методи, от една страна, позволяват на човека да работи и взаимодейства с последната дума на науката, а от друга, социалната организация и социалното управление ограничават обновлението, технологичното равнище не съответствува на културното. Единствено покриването на технологическия със социалния, на екологическия с био¬логическия хоризонт може да гарантира овладяването на новата технологична революция.