, .

CAD / CAM / CAE - софтуерни решения и технологии.

.

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Бюлетин

Абонамент за е-бюлетин




Анкета

Как да изглежда форума в частта, касаеща софтуера?
1. Да се раздели по категории - CAD, CAM, CAE
2. Да не се променя
3. Друго - отправете предложения

Къде остава човекът?

Bookmark and Share

Къде остава човекът?

Цочо Куманов

 

Този въпрос е съвсем правомерен при толкова много технология — стара и нова. Още по-актуален е той в момент, когато порите на производствената дейност и жизнената среда на човека „се изпълват" с техника, машини и „мислещи" роботи, а комплексни технологии — синтез на електроника и биотехнология, на автомати и информация, отнемат една след друга функции, традиционно присъщи на човека. Абстрактните разсъждения или успокоителното „тези проблеми са далеч от нас" не са отговор, а бягство от реалност, която днес не, но утре, в следващите десетилетия ще бъде доминираща. Ето защо битката за научен и технологичен прогрес е по същество битка за човека.

Човешкият аспект на развитието, макар да става дума предимно за научни постижения, внедряване и технологии, е решаващ за това как и накъде върви човечеството, в него се сплитат - прогресът и регресът, смисълът и съдържанието, формата и цената на ускорената технологизация на научните знания.

Обикновено се смята, че светът, в който живеем, който изучаваме и променяме, е свят на хората и с хората. Дали внедряваме нова информационна, производствена или биотехнология, дали обосноваваме ползата от автоматизацията и новите материали — човекът винаги е налице, може би не на преден план, но е част, елемент от онова, което става — добро или зло. Именно новите технологии и значението им за човека доведоха до категоричността на неговата значимост като мяра, граница на прогреса. За първи път личността, овладявайки технологията, стои пред дилемата — какво да бъде тя, можеща, знаеща, или и двете заедно. Да мисли и може, да действува и съобразява, това са две характеристики на човека, които го правят незаменим. Може би с известни променени — стил, качества, характер на труда, ценности и морал, изведен от рамките на технологичния процес, човекът остава „границата за сигурност на всяка технология", ядрото на познавателния процес.

Като разлага материалния свят на съставните му части и впоследствие интегрира различните фактори на производствения и трудовия процес в непрекъсната технологична верига, технологията не прави човека ненужен. Тя по-скоро поема отделни моменти от исторически наложилата се традиция човекът да бъде господар навсякъде, да извършва всичко. Отнема, но и предлага нови производителни сили, поле за действие и реализация. Едва с помощта на технологиите се премахва не човекът като цялостна личност, а всевъзможните излишества — както на мисленето, така и на действието, освобождава се човешкия дух и свободното време, налагат се нови ценности, ново усещане на взаимовръзките в заобикалящия човека свят. И в това няма нищо необикновено. Когато човешкото битие е ново, не може мисленето да остане предишното.

Взаимовръзките между човек и технология са двустранни, а влиянието — многопосочно. От една страна — продуктите на технологичното развитие: машини, битова техника, услуги, информация и комуникации, кабелизиране на неговото жизнено пространство. От друга — взаимоотношенията на човека с този материален технологичен свят възбуждат различни от досегашните философски и светогледни представи за това как се трудим и живеем.

И наистина кой е твърдял някога, че непременно досегашните функции и човешка структура, дейностите, извършвани от човека, са последната дума на развитието, достижение на еволюцията, което следва да остане вечно, т. е. непроменяемо? Кой и кога е идентифицирал личността само и изключително с производството и труда, фиксирал е нейните параметри, ценности и форми на реализация, приписвал е на човешкото общество уникалност! Кой и кога е доказал, че днешният човек и във века на технологиите трябва да е сравним с човека от зората на цивилизацията, нещо повече, че не новите обстоятелства влияят на човека, а единствено той въздействува върху тях?! Или: за какви опасности, грозящи личността, може да става дума, ако не за такива, които интерпретират развитието като застой, а човека като център на вселената? Въпроси, въпроси и отговори в много посоки.

Едно обаче е ясно — нереални представи за човека, общественото развитие и околния свят са полюсите на разбирания, които, ако не отричат, то поне пренебрегват технологията; задават въпроса — „Къде остава човекът в нашия технологичен свят?" и отговарят — „Той изчезва, за него няма място там, където е технологията, а тя е навсякъде". Вярно, но това са представи за вчерашния човек — днес вече музейна ценност.

Обратното, в анализа и подхода към взаимоотношенията човек —технология виждат в технологията ново стъпало, ново предизвикателство към човека, средство не само и единствено той да живее по-добре, но и да се издигне над вековните норми и догми в труда, производството, мисленето. В този смисъл човекът е там, където се раждат и разгръщат новите производителни сили — не като наблюдател, а като активен съучастник в създаването и овладяването на новите технологии.

Това, че много у човека и неговия светоглед, в начина на живот и общуване се изменя е най-логичното от логичните неща. Опитите да се сравнява „копието" с оригинала, т. е. човекът в условията на научно-техиническата революция — с човека от миналото са, колкото и близко до оригинала да е то, безсмислени. Защото пред нас имаме не просто „копие" на човек, а нов оригинал, старото е отречено така, както технологията отрича занаятчийството и обикновените механични инструменти. Този нов човек по наше мнение не е технологически, а съвременна личност с мощен и духовен и физически потенциал, с качества и мислене, адекватни на технологичния начин на производство и живот.

При цялата противоречивост и динамика на технологията никой — нито изследователи, нито политици, не представя човешкия фактор като дилема — ще го има ли човекът или не? Реалната оценка на процесите показва, че личността продължава да бъде източник на благосъстоянието, остава решаващата производителна сила. Не новите суровини и материали, новите върхови технологии, а новата личност, интелект и знание играят и днес главната роля в живота на обществото. От природните ресурси човекът единствен притежава неизчерпаемост и гъвкавост.

Човекът е субект на развитието. Всичко — идеята, изследването, изработката, внедряването и последствията, всички факти и събития, които описват един технологичен процес, рефлектират в субекта. Ролята и функциите на субект означават за човека да бъде много повече от причина, източник на развитието. Прнчинно-следствената връзка е позната в естествените и техническите науки. Човекът — субект на технологичния прогрес се отличава със свобода на мислите и действията при реализиране на целите. Как, кога, какво той ще направи и реагира не е програмирано действие от технологични причини и следствия. Съзнателното, целенасочено, а не програмирано действие, определя различието на човека от технологията. Той не е сляпо свързан и подчинен на технологията, а балансира умело, без да изпуска от очи целта, съчетава миналото със съвремието, обновява действуващата с бъдещата технология.

Технологията функционира в същото пространство и време, в които съществуват човекът, обществените структури, закони и морални ценностни системи. Поради това взаимното проникване на материално, биологично и технологично битие е неизбежно. Още повече, че човекът, от една страна, е субект на битието, а, от друга, формира, въздействува съзнателно посредством технологията върху неговото изменение. Пропорционално на степента, в която субектът пронизва и влияе върху технологията, тя навлиза в неговия духовен и материален живот.

Отправим ли например поглед в производството, виждаме техника, процеси, системи, сгради и инструменти в производствено единство с хората. Всички те са резултат от технологичната акция на производителните сили, включително и човека, съзнателно и планомерно развивани от него. Няма исторически примери и етапи, в които субектът на историята да не е анализирал своето битие, да не си е задавал въпроси как може да бъде то облекчено и променено, какъв е смисълът на новото. Същото е и със съвременните технологии, които разшириха средствата за обновяване не само на битието, но и на поведението, на мисленето.

Между човека и технологията съществуват не обикновени, а жизнени връзки. Вътрешният синтез на философско знание, политическа отговорност, познаването на емпирични факти и последици от технологичното развитие характеризират личността. Мисловно и духовно тя се намира на равнището и дълбочината на промените. Тези интензивни взаимно обусловени процеси, обменът на знание и информация между човек и технология формират адекватно мислене, което може да бъде обозначено като технологично. Позиция и мислене, които позволяват личността да осмисли извършващите се явления, да опознае причините и да овладее последиците от тях. Технологически мислещият човек иска да знае повече не само за това какво е, как се стига до технологията, какъв е този нов фактор в неговия живот, но преди всичко как той като личност ще върви по-нататък, какво ще стане с него в процеса на технологичното развитие.

Вероятно една от основните черти на настоящето е неговото планомерно, съзнателно изграждане. От само себе си се разбира, че човекът е силата, която планира, задвижва, организира, осъществява промените. Той винаги е живял в два условно различни свята — едни изкуствен, създаден от неговите интелектуални и физически сили, и другия, света, в който се формира самият човек. Докато естественият, природният свят много бавно, почти незабележимо се изменя, то създаденият от човека свят ускорено се развива. Домът, пътищата, облеклото, всичко, с което живееше и се трудеше човекът по-рано, бяха продукти на природата, частица от нея. Новият свят, сътворен с помощта на технологиите, е изкуствен, фермите замениха оборите, тракторът - коня, хормонални и биологични стимулатори осигуряват нарастването на носливостта на кокошките или прираста на живо тегло.

Докато по-рано работното време се ограничаваше от деня и нощта, днес за съвремення технологичен ггроцес няма значение кога и къде протича производството. Автоматично осветление и отопление, изкуствени условия за добив на плодове и зеленчуци заличават разликата между годишните времена. От доминанта старият свят, създателят на човешкия род, става резерват.

Научно-техническите „резервати", технологическите „оазиси" определят структурата и мащабите на създаденото от човека. Навсякъде в него личността среща своите собствени творения, в известен смисъл самата себе си в различни форми и изпълнения, имитация или повторение на стария свят. Главният извод за човека от ерата на технологичното обновяване не е дали то е автономно или не, а доколко, в каква степен технологичните методи и подходи, изисквания и поведение вземат връх над познатите досега. Корените, последиците и опасностите от технологичното обновяване следва да се видят много повече в истината, че видимите, положителните за човека страни на технологизацията са преходни, че той подобно на примитивния човек е готов да подчини минало и настояще на неясни бъдещи технологични цели.

Какво имаме предвид?

Преди всичко това, че нови технологии се създават при наличие на ново знание. Неговото получаване и последваща технологична разработка са вече много скъпи — необходими са научен потенциал, финансови и материални ресурси, самостоятелна организация, интердисциплинарни изследвания. По-нататък. Обемът и мащабите на технологичните изследвания не се отличават от тези на голямо промишлено предприятие, поради което изследователската техника и съоръжения, новостта на приборите и материалите за самата разработка, продължителността на проучванията често надвишават стойността на създадения научен продукт. Гаранциите за новост и революционен характер на дадено технологично знание са относителни. Практиката показва, че големи и трайни последици за личността и обществото технологични открития се постигат по правило от мащабни — научно и ресурсно — организации. И още нещо, факторът време, преходът от идеята към производствената реализация е неотменим критерий за успеха на работата. Когато много колективи и организации разработват определен технологичен проблем, то онзи, който се появи на пазара пръв с готов продукт, печели.

И накрая, значителни рискове както при избора на технологията, така и при нейната реализация, крият погрешни решения и необоснованата техническа политика. По правило те имат тежки финансови, материални и социалнопсихически последици за човека.

Ето тук е възелът от проблеми и възможности, полето на незаменимите човешки действия. В динамиката на създаването и внедряването на последиците и тяхното овладяваме, поемайки отговорност, съчетана със способността във всеки момент да улови, а при необходимост — да измени развитието на процесите, е мястото, призванието на човешкия фактор. Единствено той е в състояние да генерира идеи, да управлява технологията и планира бъдещето, качества, достатъчни за точния отговор на въпроса „Къде остава човекът?"

ЧОВЕК – ОБЩЕСТВО

Взаимоотношенията човек — общество винаги са били център на развитието, източник на потребности и средства за тяхното удовлетворяване. Технологичният фактор и технологичното обновяване получават реални контури не въобще, посредством внедрените технологии или социологически продукти на научно-техническия прогрес, а преди всичко в обществото, там, където се реализира жизненият ритъм на човека.

Новите сили, с които разполага човекът — технологиите, могат да се прилагат по всевъзможни начини за облекчаване на общественото битие, за неговото по-пълно и многостранно обогатяване. Чрез тях човекът и обществото не само усвояват нови производствени възможности, те променят тъканта на обществения живот, спояват в необратимо единство човешко и технологическо. Смисълът и усилията, инвестициите и ресурсите, мащабите, с които обществото се обръща към нови технологии, са по правило мотивирани от крайната цел — да се изгради нов човек, по-хуманно общество, по-демократична политическа система, по-добър живот. Автономността на технологиите, появата на нови ценности свидетелствуват за явления, в които рефлектират действията на цялото общество. Противоречието тук е в последиците от технологичните промени, които за обществото и човека винаги са конкретни. Същевременно обаче разрушителните аспекти на технологизацията в личностен и обществен план остават като че ли отдалечени от всекидневието. Те по-скоро са интегрирани в него като необходими нови моменти на социалния прогрес. Тази идентификация на човека с технологичните продукти е своеобразно отдалечаване на обществото от негативната страна на обновлението. Вследствие на което опасността да се пренесат в жертва на технологичните ценности и жизнени форми, присъщи на обществото, тръгва поначало от личността и нейния малък свят, като постепенно те биват технологизиран, за да се постави впоследствие под съмнение и настоящето.

Знанието е сила. В този смисъл технологичното знание също е сила, която се създава и прилага от човека. Чрез неговите действия и целеполагане, тя става обществена сила. Именно обществото, неговото запазване и развитие определят какво и как да се използва от науката и технологията. Мисълта за развитие и овладяване на технологичната революция отразява постоянното търсене на средства и възможности за облекчаване на обществото, поради което подемът на науката и технологията е част от развитието на съвременното общество и държава.

Макар и изключително разнообразни, взаимоотношенията човек — общество се отличават с два съществени момента: индивидуалност и колективиост. Те изразяват всъщност обстоятелството, че съвременният човек не може да съществува вън от обществото, че той възприема, настройва се към дадени организационни форми на социалното битие. Както никога досега, технологията предполага силно интегриране на личността с обществено установените норми и нравствени ценности.

Обвързването на човека и неговия труд с изискванията на технологичното развитие, приобщаването на личните качества и талант към обществените цели стават правило в света на технологиите. Противоречието между индивидуалност и колективиост, между личност и общество, се релативира много по-осезателно от новите производствени и трудови процеси. Нещо повече, богатството и разнообразието на технологичния труд са възможни единствено на технологична основа.

В този смисъл обществото е много по-социално тогава, когато технологията не увеличава, а стеснява диференциацията в потреблението на създадените материални или духовни блага, когато доминират интересите на широките слоеве от населението. В противен случай технологията се превръща в нов инструмент за експлоатация на човека. Ако от възможностите на технологичното обновяване се ползват от определени кръгове на обществото, то конфликтът между него и човека е неизбежен. Политическите и идеологическите устои са заличени, тяхната стимулираща съзнанието функция е формализирана до технологични процедури.

Както вече казахме, завършени изводи тук не са възможни. Процесите и фактите все още са неокончателни, примерите не позволяват обстоен анализ на релацията технология — човек — общество. Промените в труда и бита, в мисленето, модификациите на икономическите структури, измененията в социалната и политическата област са в ход, подсказват възможните подходи в развитието. Новите технологии (автоматизацията, комплексните технологични системи, гъвкавите автоматизирани производствени системи, компютърно-интегрираните производствени системи и т. и.) насочват към оптимизиране на сфери и дейности, в които личностният елемент се засилва, конкретността взема връх над масовостта. Оттук икономическата, а следователно и политическата, идеологическата и обществената независимост нарастват, необходими стават качества, труд, човек не въобще, а за определени цели и задачи.

Информационните технологии, информираността на обществото, многообразието на регионални, национални и международни информации от различен характер, които са на разположение на човека, го отдалечават от традиционните обществени контакти и организационни форми. Просто, защото потребността от подобни контакти и интересите се удовлетворяват на информационно равнище главно индивидуално — в семейството, социалната група, сред приятелите.

Разбира се, това не означава, че човекът ще бъди неангажиран в обществено-политическо отношение, идеологически неутрален, индеферентен към ценностите и нормите на света, в който живее. По – скоро отчуждението е логична реакция на тенденцията към унифициране на мислене, действие, начин и стил на живот.

Самоуправлението и суверенността на човека вероятно ще образуват скелета на обществената динамика, която ще бъде типична за технологичната революция, а интернационализирането на технологичното знаене на технологиите вече прескочи границите на тесните професионални, класови и обществени групи. Личностно, национално и интернационално добиват в този процес нов смисъл и значение.