, .

CAD / CAM / CAE - софтуерни решения и технологии.

.

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Бюлетин

Абонамент за е-бюлетин




Анкета

Как да изглежда форума в частта, касаеща софтуера?
1. Да се раздели по категории - CAD, CAM, CAE
2. Да не се променя
3. Друго - отправете предложения

Български изобретатели, част 1

Bookmark and Share

Български изобретатели, част 1

 

 

В продължение на 23 години /1945—1968 г./ Ангел Балевски е професор в Машинно-електротехническия институт в София. През неговата научно-педагогическа школа преминават първите поколения български инженери. Помнят се неговите лекции. Всяка една е не само ново знание за метала и методите за обработването му, но и урок по патриотизъм, урок по морал, насърчение към търсещия, към творчески мислещия бъдещ инженер.

През 1968 г. акад. А. Балевски е избран за председател на Българската академия на науките. В Академията се създават нови научни направления, по-тясно се свързва нейната дейност с нуждите на практиката. Един от принципите на акад. Балевски е: „Там, където се прави голяма наука, се създават най-много изобретения, дава се най-много на практиката, там, където се прави мъничка наука, се дава малко на практиката." Този принцип еднакво добре стимулира и познавателните, и приложноориентираните изследвания. Така се появява понятието „насочени фундаментални изследвания", което най-пълно характеризира дейността на Българската академия на науките през последните 15 години. Внушителен резултат от този подход в управлението на българската наука е изобретателската активност на академичните институти. Днес почти всяка разработка на Академията в потенциално патентноспособна област завършва с изобретателско решение. (1965 г.)

Академик Балевски твърдо Вярва в големите творчески възможности на нашия народ. Тази му вяра е подплатена с лично научно-техническо творчество, със стотици възпитани от него дръзновено мислещи инженери, с школата от последователи, които претвориха научното му постижение в промишлен отрасъл, със стремежа към изобретателско творчество и откривателство, които той възпитава с личен пример и целенасочена организаторска работа.

За големия си принос в развитието на българската наука и техника деятеля на науката академик А. Балевски е удостоен много ордени и отличия. Чуждестранен член е на Академията на науките на СССР и на редица други академии.

Почетен доктор е на Карловия университет в Прага и на Политехниката в Илменау /ГДР/. През 1985 г. е удостоен от фондация „Кьорбер" /ФРГ/ с „Наградата за поощрение на европейската наука" и с отличието „Зелена розетка за европейска наука". Носител е на златния медал на Президиума на Академията на науките на СССР „Михаил Ломоносов" /1975 г./, на златния медал на френското дружество за поощряване на научните изследвания и изобретения /1970 г./, както и редица други чуждестранни отличия.

В много страни на света акад. Ангел Балевски е добре познат като ревностен защитник на науката за запазване на световния мир. От 1971 г. той е член на Постоянния съвет на Пъгуошкото движение на учените — борци за мир. За цялостната си обществено-политическа и научна дейност в служба на високохуманните принципи за прогрес и развитие на народите и за утвърждаване на идеята за разведряване и сътрудничество между европейските държави през 1979 г., той е удостоен с международната награда на Италианския център за изкуство и култура /С1АС/.

С личния си творчески актив, с плодоносната си организаторска дейност и с благородните си усилия за опазване на най-голямото богатство — мира на земята, академик Ангел Балевски показва на дело възможностите за пълноценна изява и на „малките" народи.

Със страстно родолюбие

Цивилизованото човечество много отдавна е създало една благородна традиция — трайно да свързва най-високите научно-технически постижения с имената на техните създатели: откриватели и изобретатели.

Така вече години наред научно-техническата интелигенция на България и специалистите от много други страни говорят за метода на Балевски — Димов. Изобретеният от двамата български учени „Метод за леене с противоналягане" се оказа постижение с революционни последици за леярската техника и технология и за металознанието. А възникването на идеята за този метод — както споделя академик А. Балевски, „стана по един банален начин".

„Ние с проф. Димов искахме да проследим движението на течни метали в канали и решихме да използуваме един известен метод — леене с ниско налягане. Ако се създаде по-голямо налягане върху течния метал, се получава шуплеста отливка и ние мислехме как да премахнем този недостатък. В стремежа си да отстраним дефекта, който се получава, намерихме нещо, което се оказа ново. Искахме да регулираме само скоростта на движение на стопилката, а след това се появиха толкова много неща, които позволиха да разпространим този метод в много области — да се получи без дефектна отливка, да се създаде възможност в отливката да не се отделят газове, да се леят сплави между трудно топими и лесно изпаряеми метали и се стигне до един метод на леене действително под налягане."

Същността на метода на Балевски — Димов се състои в това, че леярската форма предварително се запълва с газ под налягане, който създава т. нар. противоналягане. Разтопеният метал се въвежда в леярската форма под действието на друго налягане, което може да се получи също от газ под налягане, от действието на бутало или от гравитационни или електродинамични сили. Това налягане трябва да е по-голямо от противоналягането. Чрез подходящо съчетаване на големината на противоналягането, свойствата на използувания за това газ, термичното състояние на стопилката и на леярската форма се създава възможност да се окаже желаното комплексно въздействие и да се получи отливка с нови качества.

Както повечето научни истини и същината на създадения нов метод е пределно ясна и проста. В продължение на няколко години академик Балевски в съавторство с проф. И. Димов създава още 15 изобретения, които изграждат технико-технологичните основи на едно ново и както показа практиката, изключително перспективно направление в машиностроенето. Това постижение остава най-висок връх в нашата научно-техническа мисъл. То се появява в момент, когато България разполага с по-малко от двеста национални изобретения, за да стане флагман на българското изобретателство и днес, когато националните изобретения са повече от двадесет хиляди.

Една малка изложба в Института по металознание и технология на металите при Българската академия на науките показва и на непросветения в тайните на леярството каква е практическата стойност на метода на Балевски — Димов. Произведени са над двадесет хиляди тона алуминиеви отливки и над 250 оригинални машини за промишлено прилагане на метода. Проведените изследвания показват, че се реализира голяма икономия на алуминиеви сплави. Постигнатите резултати предизвикват подчертан интерес в чужбина, където са изнесени над 120 машини и технологии. Методът получава признание в СССР, Полша, Унгария, Румъния, Италия, ФРГ, Канада и др. Във Франция е създено българско предприятие, което произвежда с български машини и по българска технология 250хил. алуминиеви джанти за леки автомобили годишно. Сбъдва се една от големите мечти на българския учен. Мечта, зародена в младежките години, когато деветнадесетгодишният юноша заминава да следва машинно инженерство в Чехословакия.

„Знаете ли — спомня си акад. Балевски — много пъти съм го казвал, изживях в младините си един период на национална обида. Аз много тежко преживях първото си пътуване в чужбина /това беше през 1929 г./, когато видях колко бедни сме ние и какво представляват другите. Учудвал съм се на хора, които започват да се прехласват — „я какви са те, а какви сме ние". Изостаналостта ни приех като историческа национална обида. И аз се радвам на всеки наш напредък, радвам се, когато видя, че някой е направил нещо, постигнал е нещо, и се хваля с постиженията като че ли са мои, защото те са наша собственост, те показват какво може нашият народ. С интелектуално творчество нашият народ трябва да възвърне самочувствието си, да застане на мястото, което му подобава."

И наистина постигнатото чрез лично научно творчество е само част от удовлетворението на акад. А. Балевски.

Първият български откривател

Академик Георзи Наджаков — изтъкнат български учен-физик, талантлив преподавател и активен обществен деец, е авторът на първото българско откритие — фотоелектретното състояние на веществото.

Установено е експериментално неизвестно по-рано явление, както и основните закономерности, на които то се подчинява. Оказва се, че при едновременно въздействие на постоянно електрическо поле и светлина в някои фотопроводящи диелектрици и полупроводници възниква трайна електрическа поляризация. Тя се запазва продължително време на тъмно, а при осветяване се разрушава, при което протича деполяризационен ток. Това трайно фотополяризирано състояние на твърди тела се нарича фотоелектретно, а веществата, при които то се наблюдава — фотоелектрети. Изследването на фотоелектретнните свойства на твърдите тела по същество е нов подход при изучаването на техните електронни свойства.

Голямото научно откритие играе важна роля и намира приложение в много области на съвременната физика и техника. Фотоелектретното състояние има непосредствено отношение към класическата електрофотография и се използува в т. нар. електрофотография върху фотоелектрети, която се отличава от класическата по своите физични принципи. Явлението е в основата на различни конструкции безвакуумни телевизионни предаващи системи, фоторефрактивни модулатори на светлина и други устройства за запис и обработка на оптическа информация и изображения. Широко се прилага във физиката на високоомните полупроводници и диелектрици за изследване на зонната им структура. Сега се изучават възможностите за неговото използуване при направата на нови елементи на памет за нуждите на микроелектрониката и на нови типове дозиметри на йонизиращи и електромагнитни лъчения. Трудно е да се изброи всичко...Интересът и вниманието към фотоелектретното състояние в целия свят не намаляват. Откритието „живее".

В какво време се развива този необикновен талант и изключително работоспособен ум, този човек с богата душевност, със силно развито чувство за обществен дълг и отговорност?

Георги Наджаков е роден на 8 януари 1897 г. в Дупница, сега Станке Димитров. На 16 години остава сирак и поема на плещите си отговорността за 5-членното семейство. През 1915 г. завършил с пълно отличие Трета софийска мъжка гимназия, той постъпва във физико-матическия факултет на Софийския университет. По фронтовете вече гърмят сраженията на Първата световна война. През октомври 1915 г. и България влиза във войната. Минал е едва един семестър, когато Георги Наджаков е мобилизиран и изпратен в Школа за запасни офицери в Княжево. Завършва като отличник на випуска, но категорично отказва кариерата на кадрови офицер. След края на войната, през есента на 1918 г., той се връща в университета. Работи напрегнато, за да догони своите колеги — фактически учи само четири семестъра. „Станахме висшисти съвсем осакатени и трябваше да попълваме знанията си самостоятелно" — спомня си Наджаков. Особено остро чувствува той празнотите в знанията си по време на едногодишната си специализация в Париж през 1925— 1926г.

...Всичко е като на сън. И мъчителното пътуване до Париж, и лутането до срещата с Пол Ланжвен, и надникването в сложния свят на голямата наука. „Интересува ме какви научни интереси имате Ви лично." Лично, лично... За първи път в живота на младия български физик някой се докосва до най-съкровените му мечти. Световноизвестният прогресивен френски учен се интересува от неговите лични предпочитания.....Е, добре, ще Ви дам едно ъгълче от моята лаборатория.”

Колко дълго се готви за този миг. Уроците по френски, немски и английски, дните и вечерите над трудовете на Гуден и Пол, на Рентген, Йофе, Столетов, Голдман и Каландик по външен и вътрешен фотоелектричен ефект в диелектрици, над работите на Бекерел, Пиер и Мария Кюри, Ръдърфорд и Соди по естествена радиоактивност. Но това не стига,трябва още много. Денонощията са кратки. Младият български учен поема трудния път към голямата физика.

В лабораторията на Пол Ланжвен Г. Наджаков провежда първото си научно изследване, посветено на явлението фотопроводимост в твърди диелектрици. Поставя си задачата да изследва фотоелектричните свойства на някои от тях — сяра, шеллак, парафин. Подробните изследвания на фотопроводимостта на сярата са в основата не само на откриването на фотоелектретното състояние, но и на установяването на контактно потенциалния фотоволтаичен ефект /наречен по-късно ефект на Наджаков и Андрейчин/. Резултатите от тези свои изследвания Г. Наджаков включва в първата си обширна научна статия, публикувана в две части в Годишниците на Софийския университет за 1925—1926 и 1926—1927 г. Въз основа на тях той е избран за доцент при Катедрата по експериментална физика.

Десет години след завръщането си от Франция, в трудни, както сам ги нарича, „фарадеевски" условия Г. Наджаков продължава своите изследвания на фотоелектричните процеси, започнати при Пол Ланжвен. През 1937 г. той прави голямото си откритие — установява непознатото физично явление фотоелектретно състояние на веществата.

По този повод той пише: „Искам да съобщя възможността за получаване на един нов вид електрети от някои диелектрици, формирани при едновременното действие на светлина и електрично поле. Такова перманентно поляризирано състояние от един диелектрик ще наименувам фотоперманентно поляризирано състояние — фотоелектрет, за разлика от предложения от Егучи случай, който по-горе наименувах термоелектрет."

Първото съобщение за важните резултати от своите изследвания Г. Наджаков изпраща на своя уважаван учител Пол Ланжвен, който го докладва на заседанието на Френската академия на науките през юни 1937г. Вторият, по-разширен вариант на съобщението, в който са предложени термините фотоелектрети и термоелектрети, е публикуван в известното немско списание „Физикалише цайтшрифт" през 1938 з.

Втората световна война и голямата обществена и орзанизационна ангажираност на Георги Наджаков в годините непосредствено след 9. IX, 1944 г. му попречват да продължи изследванията си върху фотоелектретното състояние. Той отново се връща към тях в края на 40-те години. В средата на 50-те години интересът към откритието в света рязко нараства. През 1955 г. в САЩ са публикувани две независими статии, третиращи въпроси за фотоелектретното състояние, като и в двете се признава приоритетът на българина Георг Наджаков. През същата година в СССР започват научни и приложни изследвания в това направление.

Минават години и в много страни в света се предприемат системни експериментални, теоретични и приложни изследвания на фотоелектретното състояние. Освен групите на Г. Наджаков в България, В.М.Фридкин в СССР и X. П. Калман в САЩ работа върху фотоелектретите започват и други изследователски групи в СССР, Индия, Бразилия и Япония. Разработена е феноменологичната теория на фотоелектретното състояние. Изследвани са множество нови фотоелектретни материали — неорганични и органични, кристални и аморфни. Открити са нови фотоелектретни явления — авторътелектретното състояние, фотоелектретното състояние в сегнетоелектрици-полупроводници, фоторефрактивният ефект в някои кристали... Едновременно с разширяването и задълбочаването на фундаменталните научни изследвания се развиват и приложните разработки, опиращи се на фотоелектретното състояние.

Непълна ще бъде представата за научния принос на акад. Г. Наджаков, ако не се спомене за работата му в областта на физиката на повърхнинните явления, за създадения от него оригинален електрометричен метод за измерване на контактна потенциална разлика. Заедно със сина си Емил Наджаков /сега доктор на физичните науки, професор в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН/ през 1955 г. той конструира уникален вакуумен рентгенов Щектрограф. През 1967 г. участвува В първите изследвания по физика на плазмата, извършени в страната ни. Работи върху конструирането и изработването на нови видове торзионни електрометри - автор е на четири оригинални електрометъра с най-високи качества, защитени с авторски свидетелства.

Брят на научните трудове на акад. Г. Наджаков надхвърля 100, той е автор и на повече от 100 научни доклада.

Целенасочено и всеотдайно Г. Наджаков работи за издигане ролята на физиката като едно от най-важните направления на научно-техническия прогрес у нас. Голяма е неговата заслуга и за развитието на Българската академия на науките, за превръщането й в нова, социалистическа. От 1947 до 1958 г. той е неин заместник-председател и отговорнк за отдела по природо-математическите науки. Огромен приносът му за развитието на математическите, техническите и природните науки в БАН. През 1946 г. той основава първия в България научен институт в областта на природо-математическите науки - Физичвския институт на БАН, и в продължение на 25 години остава негов директор.

С активно участие на акад. Наджаков през 1948 г. е създадено първото българско представително академично списание в областта природо - математическите и техническите науки: „Докладь Болгарской академии наук". То съдържа кратки оригинални научни съобщения и се издава само на чужди езици — руски, английски, френски и немски. И до днес списанието продължава да играе важна роля за популяризиране на успехите на българската научна и техническа мисъл.

През март 1956 г. в малкото градче Дубна край Москва се открива Обединеният институт за ядрени изследвания. Това дава решаващ тласък за развитието на ядрената физика в социалистическите страни. В продължение на 14 години акад. Г. Наджаков е упълномощен представител на българското правителство в този институт и член на неговия международен научен съвет.

Учен с международно признание и авторитет, акад. Г. Наджаков е член-коренспондент на Гьотингенската академия на науките от 1940г. и чуждестранен член на Академията на науките на СССР от 1968 а. През 1965 г. е избран за член на Американската асоциацин за напредък на науката. Приет е и за член на Международната биографична асоциация в Кембридж — Англия, в чиито издания е отразена и неговата научна и обществена дейност.

Неоценима е заслугата на акад. Г. Наджаков за подготовката на поколения физици, математици и химици, които за цял живот пазят спомена за изключителния преподавател. Акад. Христо Христов си спомня: „Яснота, задълбоченост, темпераментност и богата илюстрация чрез демонстрации са характерните особености на тези лекции. Понятието демонстрации при проф. Наджаков доби ново съдържание. На тях бе отделено изключително внимание, благодарение на което лекциите добиваха особен колорит. За качеството им особено допринасяше и неговата голяма обща култура, която му позволяваше да ги разнообрази и освежи с интересни примери от живота и от неговите срещи със знаменити учени." Неговите лекции, посещават и хора, чиито професионални интереси са далеч от физиката. Всички

слушат с интерес, залата винаги е препълнена.....”Не бих казал, че е само приятно — споделя Г. Наджаков — щастие е да учиш младите - още по-голямо щастие е да виждаш, че си зи научил, че си им предал най-важното — любовта към науката, към професията."

Неотделима част от делото на акад. Г. Наджаков е неговото ярко присъствие в движението на народите за защита на мира. В продължение на почти 20 години той участвува във всички световни конгреси на мира — от първия през април 1949 г. в Париж и Прага до проведения през 1967 г. в Москва. На Втория световен конгрес на мира във Варшава през 1950 г. е учреден Световният съвет на мира и са избрани неговите първи членове — сред тях е и акад. Г. Наджаков. В края на 1950 г. той става председател на Националния комитет за защита на мира. На този високоотговорен обществен пост остава деветнадесет години. Акад. Наджаков участвува в Пъгуошкото движение на учените за мир и международно разбирателство още от неговото основаване през 1957 г. До последния си дъх с удивителна енергия и страст той развива плодотворна дейност за благото на човечеството — за опазване на мира, за забрана на употребата на атомно и водородно оръжие, за надделяване на разума над безумието.

Забележителната научна, преподавателска, научно-организаторска и обществено-политическа дейност на акад. Г. Наджаков получава всенародно признание. Той е удостоен с високите звания. Носител е на ордена „Трудового Краснозо знамени СССР", на златния медал „Фредерйк Жолио-Кюри" на съветския Комитет за защита на мира и на други отличия.

С указ №292 на Държавния съвет на НРБ от 16 февруари 1982 г. Институтът по физика на твърдото тяло при БАН получава името на акад. Георги Наджаков. Неговият работен кабинет в института е Превърнат в музей. Съхранената творческа обстановка, научна апаратура, книги и ръкописи, изложените дипломи, ордени и други отличия напомнят живо за голямото дело на един забележителен творец.

Талантлив български учен, отдал безрезервно целия си живот на науката и борбата за мир — една изключителна личност — богато дарена, дълбоко етична и обществено ангажирана — такъв ще остане в историята на българската наука и култура академик Георги Наджаков.