, .

CAD / CAM / CAE - софтуерни решения и технологии.

.

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Бюлетин

Абонамент за е-бюлетин




Анкета

Как да изглежда форума в частта, касаеща софтуера?
1. Да се раздели по категории - CAD, CAM, CAE
2. Да не се променя
3. Друго - отправете предложения

ПРОИЗВОДИТЕЛНАТА СИЛА - ТЕХНОЛОГИЯТА

ПРОИЗВОДИТЕЛНАТА СИЛА - ТЕХНОЛОГИЯТА

Цочо Куманов

Дълго време сякаш беше достатъчно, а и беше модно да се говори единствено за техника, за научно-техническо развитие... Разбира се, не за да смени едно понятие с друго се появи технологията. Появи се като символ на качествено новия етап в развитието на производителните сили, като израз на прехода от научно-техническа към технологична революция. Обновено беше не понятието, а същността, ролята, функции на науката и техниката. Те станаха съставка от технологичния процес, детайл от технологичната акция на производителните сили. Самата технология обедини в себе си знания за природни закони и науки, синтезира научен и технически прогрес.

Техниката и технологията, науката, техническият и технологичният прогрес са исторически обусловени, тяхното съдържание, функции и значение се променят, не се развиват еднакво на всякъде. Причината за тези различия произтича от различията в обема и интензивността на самата човешка активност.

За нас техниката е средство за съзнателно, целенасочено преобразуване (изменение) на природата, резултатат от което е създаването на изкуствена човешка среда. По-конкретно техниката включва всички уреди, съоръжения, процеси и средства, с чиято помощ ние преобразуваме света. Естествено техниката е продукт _на внедрена наука, на минало знание за обективните закони на природата. Тя е инструментът, с чиято помощ получените от естествените науки познания стават движеща сила, удовлетворяват се материални и духовни потребности на човека. В този смисъл тя е важен елемент от системата на обществените производителни сили.

Технологията за разлика от техниката въплъщава научното съдържание и третиране на онези уреди, средства, съоръжения, методи и процеси, с чиято помощ се реализират определени цели, удовлетворяват се нови, по-високи духовни и материални потребности. Технологията е по същество техническа наука, средство, цел суровина и процес в едно. Тя е функциониращо единство на наука и техника, въплъщава акумулирано в техниката научно знание, рационализира, оптимизира и детерминира резултата от даден вид дейност. Характерно за технологията е, че процесът, методът, техническите средства за достигане на целите са „разтворени" в нея. Поради това истинската, а не псевдотехнологията може да бъде само синтез на научен и технически прогрес, своеобразен барометър за състоянието на тези две сфери от живота на обществото. Ако в миналото за определен период техниката изпълнява технологични функции поради недостатъчни познания за природата, веществата и материята или неадекватни енергии, в условията на технологичната революция техниката и особено нейното действено използване са интегрирани във веригата на технологичния процес. Нещо повече, върховите технологии са в много по-висока степен наукоемки, отколкото техизирани, което значи, че при съвършенна технология няма място за изостанала техника.

Понятието „технология" изразява технологично значение в най-широк смисъл. Технологията е наука, но тя е и техника, процес и знание. С нея описваме не само
научното разбиране за цялата област на техниката, чийто еквивалент е знанието, но и обхващаме също обществените, икономическите и политическите последствия,
имаме предвид и влиянията, които те оказват върху обществото. Следователно технологията включва както технически, така и научни дисциплини, в нея са вплетени обществени, културни и социалнополитически аспекти.

Многообразието и значимостта на технологията са адекватни на разнообразието от форми, в които се проявява самата тя. Така например ние познаваме обща и специална технология, механична и химична, технология на машиностроенето и транспорта, комуникационни информационни технологии, социални, управленски, психобиотехнологични и пр. Всички те, независимо от спецификата на предмета и обекта на своето действие, преследват сходни цели, а именно, с помощта на системен теоритичен анализ и практически експерименти да изучат, открият и опишат онези закони, основни белези, качества и взаимовръзки, които характеризират даден процес; методика и техника, заедно с възможните последици, с оглед да бъдат внедрени в една или друга област. Специалните — отрасловите технологии се занимават с научното описание и изследване на конкретни промишлени процеси или комплекс от процеси, както и със създаването на необходимите за технологичното им функциониране техники.

Човекът обаче всекидневно и трайно — в труда и бита, се сблъсква с продуктите на технологията. Неусетно, но системно последиците от технологичното развитие стават понятни за всеки — за създателя и потребителя на технологиите. Жизнени дейности и икономическо благоденствие, начин на живот, култура и политика, макар и абстрактно, човекът се свързва с технологичното развитие. Развитието, в което той търси своето място, роля и съществувание; технологиите, без които не може да си представи развитието.

ТЕХНОЛОГИЯ И РАЗВИТИЕ

Мотивите за ускорения темп на обновяване, внедряване и разпространяване на научните знания, целите, в името на които растат ускорението и потребностите от създаване и овладяване на нови технологии, са многолики. Търсенията са много широки, диференцирани по отрасли и региони.

Смисълът на това развитие обаче почти винаги е един — използване на научнотехническия прогрес, насочване на революционните постижения в областта на науката и технологията към постигане на нов социален прогрес в интерес на човека.

Докато технологичната революция и научно-техническият прогрес са най-общите явления, така да се каже — носителите, фундаментът на развитието, то технологията е функциониращият, материализиран в практиката резултат от синтезираното технологично знание. Дали ще я определим като фактор с фундаментално значение, двигател на обновлението или „мотор" на технологичната революция е въпрос на гледна точка, на анализ и оценка на качеството на процесите, които тя въплъщава. Главното са нейните функции, предмет и взаимовръзки в системата на производителни сили, влиянието, което тя оказва върху производствените отношения. Фактът, че технологията и технологичното знание са не просто аспекти на развитието, а във все по-голяма степен главен източник на нови идеи и решения, навежда към извода, че в случая с технологията става дума за процес, в който рефлектират обновлението, промените, диалектиката на социалното и технологическото. А обстоятелството, че тя е навсякъде и във всичко, израз на съвременно мислене и действие, гарант за предначертано количество и качество, че не само пронизва, но и формира тъканта, структурата на производствения и социалния организъм, води логично до мисълта, че технологията е развише. Без нея няма нововъведения и промени, без нейния пъстър, но организиран и подчинен адекватно на технологичното знание свят няма бъдеще. Разбира се, не бъдеще въобще, а бъдеще въплътило, преработило в жизнена философия върховете на технологичната революция.

Технологията стимулира развитието, а следователно и промените. За тях е необходима постоянно, транслирано в технолоппята мислене и знание. Тя не може и не бива да бъде представяна еднопосочно, линейно само като носител на развитието. Защо?

Защото подобно схващане опростява технологичното обновяване, сложността на технологичните и социалните процеси, не отчита обстоятелството, че докато технологията заработи, са необходими динамика, инициатива, много усилия и изследователска работа, че от десетките открития или научни постижения само незначителна част са технологически потребни. Технологията следователно е нещо много повече от действуващите машини и процеси. В нея е акумулирана същността на технологичната, научноизследователската, перспективната политика, синтезирани са възможностите, състоянието, потенциалът и организираността на цял отрасъл или на държавната структура.

Представата, че технологията, вече създадена, се внедрява от само себе си, че по правило икономическите потребности предизвикват нейното създаване, не отчита обстоятелството, че науката и техниката, в т.ч. и технологията, се развиват и по-своя собствена вътрешна логика, че новото знание е предпоставка за следващото знание независимо дали е технологически внедрено или не.

Впечатляваща е тясната връзка между технологичните и социалните процеси и най-вече фактът, че когато трябва да бъдат повишени производителността на труда и ефективността на икономиката като цяло, непременно се търси помощта и силата на технологията. Ако такава не съществува в завършен вид, социалната поръчка се грижи процесът да бъде ускорен. Икономическото и социалното развитие зависят от много други фактори — ресурси, потребности, достигнато равнище на знанията, професионалната квалификация на работещите, гъвкавостта на социалните структури и прочие. Но решаващият фактор, който стеснява или разширява влиянието на останалите, е технологичният прогрес, детерминиран от наличното технологично знание. Подобен подход премахва бариерите за разгръщане на технологията, той свидетелствува, че е осъзната катализиращата функция на технологичния прогрес за общото развитие на производителните сили у човека. Внедрена вече, една технология не само, че влече след себе си промени, но ражда и нова технология, създава условия за ускорено развитие на други отрасли и производства, предоставя средства за технологизиране на дейности с различен характер.

За развитието на човека и обществото всички технологии имат своето място и значение, обогатяват неговата жизнена среда, опит п знания, поставят нови изисквания към личността. Да се класифицират и подредят по значение технологиите е непосилна изследователска задача. Чисти, „независими" технологии няма. Отбелязваме обаче с право водещите, онези, без които съвременното развитие — технологично и обществено-политическо, би било недействително. Сред тях е микроелектрониката. Пазарът, нововъведенията и възможностите на микроелектрониката днес са така динамични, че една технология, която сутринта е „върхова, следобед вече е конкурирана, а до вечерта е „остаряла". По-нататък: новосъздадените биотехнологии, биосензори и др. изменят измервателната техника и принципи, революционизират робототехниката. Новите средства за масова информация, породени от оптикоелектрониката, лазерната техника, силното разрастване на областта на нови материали — коиструкционни и суровинни, появата на нови комуникационни и информационни технологии, роботизацията и автоматизацията са само някои от горещите точки, в които се пресичат интереси, интелектуална мощ и очаквания за технологично господство в света.

Посочените факти са само щрихи от мощния поток на технологичната революция. Те изразяват растящата степен на овладяване и внедряване на човешкото знание. Ясно е, че едва когато то премине в действуваща технология, може да се оцени значението му като фактор за развитието на отделни страни и сфери. В този процес технологията може да бъде проектирана, докосвана, дискутирана, оценявана по последиците, препоръчвана за внедряване. Основанията за една такава препоръка лежат в представите, че една технология трябва: а) да бъде ефективна, сравнена със съществуващата ситуация, да носи нещо ново като количество и качество; б) потребителите, човекът трябва да има действително отношение и интерес към нея.

·Видът и новостта на знанието, върху което се базира дадена технология, допускат различни интерпретации и области на приложение. Отсъствува ли този момент, технологията не е научна, а занаятчийска, създадена на основата на опита, инстинкта и традиционната техника. Такава технология всъщност е репродукция на по-високо равнище на известни методи и принципи. Новото в нея лежи някъде далеч в миналото, поради което изгледите тя да се наложи като решаващ фактор, да влияе върху развитието в дадено производство или процес са нищожни.

Създаването на една научна технология от самото начало е процес, който предполага наличието на научна теория, идея или откритие. Намерим ли такава теория, която може да бъде транслирана и конструирана в технология, внедряването е гарантирано от наличните потребности. Опитът_ показва, че най-добрите технологии са резултат от съвършенни научни знания. В този смисъл е ясно, че технологията, онази, която в впоследствие може да стане реален фактор и двигател на развитието — макар и в отделни сектори, е винаги свързана с науката, представлява нейна първа производна. Или иначе казано, това технологизирана наука. Да се очаква от всяка изследователска работа особено от фундаменталните, че непременно следващата крачка, първият продукт е технология, е необосновано. Просто защото времето и условията, представите и потребностите от такова развитие не са достигнати.

Технологичната политика маже и трябва да бъде гъвкава, селективна и същевременно целенасочена. Волунтаризмът и импровизациите са също толкова безплодни, както и желанието да се обхване целият фронт на технологичното обновяване. Само реалният подход е средството, което дава възможност технологията да функционира като конструктивен фактор и двигател на развитието, изключва ненужното губене на време и всекидневното откриване на очевидното. Средищно място, кръстопът на развитието е човекът. Чрез него и новите жизнени условия технологията добива смисъл, оправдават се усилията на обществото да овладее новата производителна сила — технологията. Изместен или не от производствения процес, генератор на идеи или реализатор на научно-техническият прогрес, човекът остава постоянният елемент на процесите, центърът на живота. И новите технологии не са нищо друго освен нови възможности да се потвърди величието на човешкото мислене и битие, отразяват стремежа за приближаване на машините към това битие.

Като синтез на научен и технически прогрес, акция на природа, наука и техника технологията е отговорът на човека в процеса на развитието на производителните сили. Тя е резултат от функциите му да бъде главната сила на системата от средства, с които се преодоляват предизвикателствата към него. Така е било винаги. Обстоятелствата и потребностите, възможностите и функциите са се изменяли, но инициатор и организатор на промените винаги е бил човекът. Поради това технологията е съвременният шанс на човешкия разум да навлезе смело в новото столетие. Разбира се, човечеството няма илюзии по отношение на технологията. Шансът на разума ще остане нереализиран, ако -вземе връх наивната представа, че новите технологии, създадени от човека за определени цели и задачи, сами по себе си, са предпоставка за човешкото развитие. Защото технологията носи не само възможности за развитие на личността, нито пък е явление без сенчести страни, Тя дава много на човека, но и взема; отрича старото битие и мислене, обезценява неактуалните социални структури, създава своя емоционална и ценностна система, не изисква просто видими, външни промени, а изпраща в миналото стойности, идеали, поведение, човешки качества, доскоро смятани за непреходни. В нея е заложено най-същественото – промяна на човешкото мислене, сливане на научно-техническото и хуманитарното съзнание. Технологията не е единственият шанс опознат и овладян от човека. Още много преди тя да съществува в днешния вид и форми, човекът наблюдава, изучава, анализира заобикалящия го свят и всички факти, нови сили, които открива, прави изводи, трупа знания. Технологията просто е един нов шанс и средство самоутвърждаване на човешкото – на Земята и в космоса.

Повече знания, повече внедрена наука, техника и технология означаваха нови производителни сили, по-богат и спокоен начин на живот, фокусираха в условия и възможности за личностна реализация...

Много хора, особено онази част от.обществото, която има непосредствен допир с новите технологии, са смутени от развитието на технологиите. Защото новите технологии, водят до масово изчезване на работните, места, без да създават необходимото количество равностойни такива; отнемат функции, дейности, качества в процеса на труда, които са най-присъщи, определящи за човека, без които той губи ориентация за своите ценности и призвание; намаляват способностите, стесняват възможностите да се съхраняват, развиват и обогатяват междуличностните отношения. Индивидуалността, относителната информационна независимост, културна диференция и разслоение на обществото отслабват колективизма, заселват отчуждението, индивидуализма.

Днешната техника е на път да създаде хибриден, а не човечен човек; технолоиите стават символ на безжизнени, обезлюдеш фабрични халета, знак за хора, обслужващи роботи, екрани и пр. Посочените щрихи на технологичното развитие може би изглеждат абстрактни и чужди на българската действителност. Възможно е, но само донякъде, В нашата страна вече са изградени непрекъсваеми производства, внедряват се безлюдни технологии, автоматизират се цели производствени процеси. И у нас компютърът присъствува от детската градина до работното място.

Технологията е много, но не е всичко в развитието. Дори съвършената технология не може да предотврати негативното действие на неефективна организация, вялото, некомпетентно ръководство, високите производствени разходи, слабия социален контрол и резонанс, забавеното търсене на продукцията. Но с помощта на новата технология -може да се организира производството на лови стоки, да се рационализира действуващ процес, тя е най-сигурният мост за превръщане на научното знание във функциониращо производство.