, .

CAD / CAM / CAE - софтуерни решения и технологии.

.

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Бюлетин

Абонамент за е-бюлетин




Анкета

Как да изглежда форума в частта, касаеща софтуера?
1. Да се раздели по категории - CAD, CAM, CAE
2. Да не се променя
3. Друго - отправете предложения

Предизвикателството към човека.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ ЧОВЕКА

 

Цочо Куманов

 

Извървян е гигантски исторически път. Път, чиито общ знаменател са. промените. Днес няма сфера или отрасъл, жизнена дейност, нашш на живот, които да че са обхванати от динамиката на обновяването. Движе­нието, а не застоят, обновяването, а не непреходиостта са съвременните белези на развитието.

Разбира се, картината на днешния живот е изклю­чително пъстра и противоречива. Редом с творческите съзидателни сили съжителствуват силите иа разруше­нието и консерватизма. Политически плурализъм,  технологически и икономически детерминизъм, богатство и бедност, песимизъм и надежда, преходност на общест­вени системи, идеи, хора и ценности, на личности и дви­жения характеризират в значителна стенен нашето време.

Стабилизиращ фактор в този привиден „хаос" е но­вата технологична революция. Видима форма, дви­гател на обновяването и качествените изменения в жи­вота на личността стана технологията. Тя е фундамен­тално явление на съвременността, нов фактор на раз­витието,   незаменим   обществен   инструмент.

Светът днес, взаимно обвързан и жизнен — в космо­са и на земята, вплетен в ритъма на новите технологии и технологични методи, е потвърждение на непрекъсна­тостта на развитието. В процесите иа урбанизация и технолопнзация са въвлечени огромни маси хора. Бла­годенствие и хуманизъм, по-добър живот и оцеляване на човечеството — всичко това свързваме с „магическа­та" мощ на технологията, синтез от научен и технически прогрес. И светът възприе този нов факт като своеоб­разно предизвикателство към човека и неговия начин на живот. При това диалектиката е такава, че предизви­кателството е многопосочно, дълбоко и всеобхватно, но-

вото е много по-радикално, с дълбоки последствия за личността и нейния труд, отколкото представите ни за еволюционни   промени.

Начинът на производство се определя не от това колко и какво, а от това как, с каква технология се по­стига желаният производствен ефект. Колко, как и къде да се труди човек се предопределя от съществуващата технология. Какви функции и интензивност на труда из­пълняват работещите се предписва от технологичния процес. Нещо повече, мястото и ролята на човека, неговата работна сила п интелигентност биват все по-не­обратимо и системно поемани от съвременните техноло­гии и принципно новите машини. Формулата на мина­лото: човекът може всичко, той мисли, е отричана все­кидневно от гъвкави технологични системи, роботи и сензорни устройства. С две думи, сферата на труда, исконно присъща на човешката природа, днес е модифи­цирана необратимо. Човекът, създателят на техниката и науката, е застрашен — физически, интелектуално, биологически и психически, от своите рожби. Сигурен белег за това са растящото свободно време, закриване­то на работни места и професии, промените в социал­ните и политическите структури на обществото, поява­та на нови професии, работни места и т. н.

Не по-слабо изразено е предизвикателството към древните традиции и култури, към това, което и днес е неотделимо от начина на живот – чувството за нация и стабилност. В тази сфера промените са значително ди­ференцирани, но пък конфликтите са най-болезнени, сблъсъкът на технология със светоглед, на идеологиче­ски, политически, етически и социални ценности с но­вите, наложени от технологичното развитие, се разре­шава посредством борба — често мъчителна за чове­ка — между старото и новото.

Процесите и последиците от материализирането на научните знания са трудно предвидими. Ала едно е яс­но — всяко, дори и най-невииното  технологично обно­вление или система влияе, изменя човека и неговия свят,моделира неговите ценности, позиция и поведение поставя неизвестни проблеми и нови изисквания към обществото. Същевременно тенденцията към постепенно  намаляване на ресурсите енергийни, суровинни и прочие, се отразява чувствително върху растящите потребности на хората – икономически, социални и културни.

Появяват се нови причини и огнища на на­прежение. Прибавим ли към това гигантската разрушителна сила на част от новите технологии в областта на въоръжението и всеобщото замърсяване на околната среда, става ясно пред какви сериозни задачи е изправено човечеството.

Новите технологии, колкото и да са ресурсоспестяващи, безотпадни, осигуряващи висока производител­ност и автоматизация, а в последна сметка — ново място на човека в труда, ограничават възможностите, редуцират формите за личностна изява и реализация. Което по същество ограничава развитието на творческия потенциал, заложен в човека. Налице в зависимост за съжаление често пренебрегвана  от хората в тяхното технологично увлечение  - от състоянието на науката и внедрителското умение на обществото, която го обрича на своеобразна неизвестност относно последиците от трансфера на нови технологии.

Може да се изпишат томове и стотици програми за

последиците от технологизацията на нашия живот. Не разберем ли обаче необратимостта и жизненаността на на технологичното развитие, подценим ли социалните последици от новата технологична революция, неизбежно ще се стигне до ситуации, пряко засягаци съществуването на човечеството. Което означава, че е необходимо

да разбираме и овладеем предизвикателството на тех­нологиите, не единствено в технологичен, но и в социа­лен план, да дадем отговор на въпросите какво ни дава и_какво ни отнема технологизацията, какво става с човека, с неговия труд и светоглед, на къде води пътят на технологичното обновяване, кои са новите производ­ствени фактори — интелигентност, информация, техно­логично   мислене   или   нещо   друго.

Общественият характер на технологията от една страна, и технологичния характер на обществото от друга, стават все по-очевидни. В този именно смисъл към технологията трябва да се отнасяме и като към социален феномен. В момента, в който бъде забравен човекът, вземат връх технократизмът и отрицанието и обществото се идентифицира главно с технологичния на­чин на производство, а не със своето ядро — човека. И ето, че стигаме до корена на предизвикателството: технологичен прогрес, но на каква цена?

Пътищата и начините да се отговори на предизви­кателствата са колкото всеобщи, толкова и конкретни. Определящи са потребностите и възможностите на стра­ната, отрасъла, науката, традициите и достигнатото равнище, участието в международни научноизследова­телски   програми   и   обединения.

Няма съмнение, че технологичната политика, маща­бите, интензивността и дълбочината на обновлението са пряко свързани с общата политика на държавата; произтичат от характера и отговорностите на общест­вото, от ролята на страната в света и в научния жи­вот. По правило материалната осигуреност, ресурсна­та въоръженост и финансиране на технологичните раз­работки и идеи са по-ефективни от голите, неосигурени идеи, а стратегията и селективността са сигурно сред­ство за адекватен отговор на технологичното предиз­викателство.